Розмари Роджърс - Дълго потискана страст

„Не — мислеше си Лора инатливо. — Няма да се срещна с него!“ Просто нямаше да се прибере. Можеше да посети Анита на село и да пренощува у тях. На родителите й щеше да им се наложи да я извинят. По дяволите, след това щеше да си понесе последиците!

Лора горещо се надяваше, че Трент Чаланджър не възнамерява да остане дълго в хасиендата.

Само ако знаеше, че Трент Чаланджър нямаше ни най-малко желание да остава в хасиендата Де ла носталхия! Смяташе само да засвидетелства уважение на Стив Морган и очарователната му съпруга и да остави пакета, който носеше от Мексико сити. Горещо се надяваше, че Лора Морган няма да си е у дома, което би спестило на всички неудобството от евентуална среща. Когато си свършеше работата със Стив Морган, би могъл да подремне няколко часа и на другия ден, съвсем рано сутринта, да отпътува.

Никъде не оставаше по-дълго, отколкото му налагаха обстоятелствата и не искаше никога да се връща някъде или при някого. Някога бе съществувало нещо като негов дом, някога, когато майка му все още бе жива и крепеше цял един малък свят с малките си, нежни и измамно чупливи на вид длани. Макар и изоставена от мъжа си, който бе хукнал подир богатите си приятели и една английска благородническа титла, майка му се бе научила да бъде силна.

Както обикновено, когато мислеше за баща си, той го прокле на ум заради егоизма, безразличието и арогантността, които бе проявявал към майка му.

След следването си в Харвард Джеймз Чаланджър не бе желал нищо толкова страстно, колкото едно пътуване до Европа заедно с приятеля си Артър Сингълтън, син на женен за богата американка английски преселник.

Кармен Мария Тереза де Авила произхождаше от стар испански род. Семейството й притежаваше почти четиристотин хиляди хектара земя в бързо процъфтяващите южни части на Калифорния. Аристократът дон Мануел де Авила бил умен и умел бизнесмен, който влагал милионите си в най-доходоносните начинания в Мексико, навсякъде из Съединените щати, а както се шушукаше, дори в Европа и Южна Америка.

И ако Дон Мануел имал слабост, това била единствената му дъщеря, неговата Карменсита, с тъмните, искрящи очи и пищна черна коса. Тя била наследила ангелската красота на майка си и ума и деловия нюх на баща си. Въпреки това била също толкова жизнерадостна и темпераментна, колкото всяко седемнадесетгодишно момиче, обичащо танците и празниците.

Защо, горчиво се питаше Трент отново и отново, бе допуснала да бъде омъжена за човек, когото почти не познавала? Само защото Кристиан Чаланджър и Дон Мануел били съдружници и партньори в многобройни капиталовложения?

— Но, сине, аз от пръв поглед се влюбих в баща ти! — бе отговорила веднъж тя. — Един ден самият ти ще се научиш да разбираш любовта, която нехае за опасността да бъде наранена. Той изглеждаше толкова добре, твоят баща, току-що завърнал се от Харвард, облечен като човек от Изтока. Вината не бе негова. Аз го желаех, казах това на баща ми и както винаги той се съгласи.

Джеймз също се бе поддал, ако и донякъде с нежелание. Но по въпроса за тази женитба — споразумение между две семейства, които вече били свързани чрез приятелство, взаимно уважение и делови интереси — Кристиан Чаланджър се показал решителен и неотстъпчив. Дори първородният му син в момента да не „обичал“ бъдещата си жена, с времето и раждането на децата щяла да се появи и любовта.

На Джеймз било позволено да прекара шест месеца в Европа и след като се налудувал, той се върнат обратно, за да поеме на плещите си отговорността… една отговорност, която не отишла по-далече от това да създаде четири деца и колкото е възможно по-често да се спасява от самотата и скуката в ранчото „Кармел“.

Замислено като вила за отдих на семейството, то се бе разраснало в подобно на палат имение с поддържан парк в една от най-изисканите части на Сан Франсиско. Съседи им бяха Лайланд Станфорд, Чарли Крокър и така наречените сребърни крале Хънт, Феър, Макей с нагиздените им, надменни жени. Той бе излизал с тях на езда, на лов, бяха устройвали заедно запои, докато жена му трябваше да се грижи за всичко — сделки, поддръжка на ранчото, счетоводство — просто всичко.

От време на време Джеймз се бе вясвал за но една седмица, а когато се нуждаеше от пари, дори и няколко дена по-дълго. Тези посещения и налудничавостта, с която баща му се домогваше до херцогска титла, бяха изпълнили Трент е граничещи с омраза гняв и антипатия.

А как само трепваше майка му, развълнувана като ученичка, когато го очакваха да пристигне! А когато топ, след някое и друго снизходително назидание по адрес на децата отново изчезваше, очите й помръкваха в болезнено изражение, което тя се опитваше да скрие.