• Пожаловаться

Джани Родари: Приключенията на Лукчо

Здесь есть возможность читать онлайн «Джани Родари: Приключенията на Лукчо» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Приключенията на Лукчо: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Приключенията на Лукчо»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Приказна повест

Джани Родари: другие книги автора


Кто написал Приключенията на Лукчо? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Приключенията на Лукчо — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Приключенията на Лукчо», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Към три часа следобед слънцето припичаше толкова силно, че даже и камъните се потяха. Баф едва издържаше. Тогава Лукчо наля вода в една бутилка и сипа в нея едно бяло прахче, което жената на майстор Гроздан взимаше вечер за сън. Бедната жена беше толкова нервна, че не можеше да заспи без този прах.

Лукчо запуши гърлото на бутилката с палеца си и я доближи до устата си, като се престори, че пие.

— Ах! — възкликна след това, като се потупваше по гърдите. — Колко е студена!

Баф преглътна един литър слюнка и за миг му се стори, че му е по-добре.

— Господин Лукчо — обади се той, — хубава ли е тази вода?

— И още как!

— А няма ли микроби?

— Какво казвате! Това е съвсем чиста вода, дестилирана от един професор от университета в село Барберино.

И Лукчо поднесе отново бутилката към устата си, като се престори, че пие.

— Господин Лукчо — се обади Баф, — защо бутилката остава винаги пълна?

— Трябва да знаете — отговори Лукчо, — че това е подарък от горкия ми дядо. Колкото и да пиеш, тя си остава винаги пълна.

— Бихте ли ми дали една глътка? Една кафена лъжичка ми е предостатъчна.

— Само една глътка? Ще ви дам половина дузина бутилки! — отвърна Лукчо. Можете да си представите колко му беше признателен Баф: благодареше му, ближеше му коленете, като размахваше опашка така, както никога не бе правил пред господарките си графини Череша.

Лукчо му подаде бутилката. Кучето я налапа, изпи водата с праха на един дъх и се канеше да запита:

— Нима вече свърши? А нали казахте, че оставала винаги пълна?

Но не можа да го каже, защото заспа веднага.

Лукчо го отвърза от синджира, метна го на гърба си и се запъти към замъка. Обърна се още веднъж назад, за да види как чичо Тиквичка влиза отново в къщата си: в рамката на прозореца лицето на старчето с неговата проскубана червеникава брада изглеждаше като портрета на самото щастие.

„Бедни Баф — мислеше Лукчо, като отиваше към замъка. — Трябваше да ти изиграя този номер. Кой знае дали ще ми благодариш за водата, когато се събудиш“.

Вратата на парка беше отворена; Лукчо остави кучето на тревата, помилва го нежно и каза: — Поздрави от мен дон Домат!

Баф отговори с радостен лай. Той сънуваше, че плува в едно планинско езеро, в езеро със студена и сладка вода и като плуваше, пиеше до насита и ставаше самият той вода, с опашка от вода, с уши и крака, леки като струите на водоскок.

— Сънувай в мир — каза Лукчо и се върна в селото.

Глава пета

Чичо Боровинка си поставя звънец против крадци

Като се върна в селото, Лукчо видя, че около къщата на чичо Тиквичка се бяха събрали много хора и спореха оживено. Право да си кажем, всички бяха твърде изплашени.

— Как ли ще постъпи сега дон Домат? — питаше загрижен маестро Круша.

— Мисля, че цялата история ще завърши зле. В края на краищата те са господарите и те командуват — се обади кака Тиква. Жената на Праз я подкрепи, хвана мустаците на мъжа си, сякаш бяха юзди, и му каза:

— Тръгвай! Да се прибираме, докато не е станало нещо.

Майстор Гроздан също клатеше глава:

— Домат бе изигран два пъти. Сега ще иска да си отмъсти — каза той.

Само чичо Тиквичка не се безпокоеше: той извади от джоба си най-хубави бонбони и черпеше всички, за да отпразнува събитието. Лукчо изяде един бонбон и каза:

— И аз мисля, че Домат няма да се предаде толкова лесно.

— Тогава... — се обади Тиквичка, като въздъхна. Цялата му радост изчезна както слънцето, когато го засенчи облак.

— Чуйте какво мисля — трябва да скрием къщата.

— Да скрием къщата ли?

— Точно така. Нямаше да предлагам да направим това, ако ставаше дума за замък, но една малка къща като тази лесно ще се скрие. Бас държа, че ще се побере в каручката на вехтошаря.

Бобчо, така се казваше синът на вехтошаря, изтича до къщи и след малко се върна с каручката.

— На нея ли ще я натоварим? — попита Тиквичка, загрижен да не би къщичката му да стане на парчета.

— Да, ще се побере — отговори Лукчо.

— А къде ще я караме? — попита отново Тиквичка.

— Бихме могли... — предложи майстор Гроздан — засега бихме могли да я скрием у нас в зимника. После ще видим.

— Ами ако Домат узнае?

Всички се обърнаха към господин Грах, който се навърташе наоколо, като се преструваше, че не чува нищо.

Адвокатът се изчерви и побърза да положи няколко лъжливи клетви:

— Домат няма да узнае нищо от мен. Аз не съм шпионин, аз съм адвокат.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Приключенията на Лукчо»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Приключенията на Лукчо» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Джани Родари
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Джани Родари
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Джани Родари
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Джани Родари
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Джани Родари
Отзывы о книге «Приключенията на Лукчо»

Обсуждение, отзывы о книге «Приключенията на Лукчо» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.