Джани Родари - Приключенията на Лукчо

Пламъчето от кибритената клечка направи толкова силно впечатление на клетата Къртица, че тя се отдръпна, като да я бяха ударили по носа, обърна се кръгом и се понесе презглава по тунела, като изостави Лукчо.

— Довиждане, господин Лукчо — викаше тя, бягайки, — вие сте добро момче и аз бих искала да ви помогна. Но трябваше да ме предупредите, че ще попаднем в такъв ад с ужасно силна светлина. Не трябваше да ме лъжете така.

Тя бягаше толкова бързо, че зад нея стените на тунела се срутваха и кухината му се запълваше с пръст. След малко Лукчо не я чуваше вече. Той я поздрави тъжно в сърцето си: — Довиждане, стара Къртице! Светът е малък, може би някой ден ще се срещнем отново и ще мога да ти поискам прошка за лъжата.

След като се прости със своята спътница, Лукчо изчисти набързо лицето си с носната си кърпа и скочи в килията, весел и доволен.

— Добър ден, приятели мои — извика той с глас, който проехтя като тръба.

Можете да си представите колко се зарадваха! Всички се хвърлиха върху него и без малко щяха да го задушат от прегръдки. Само за миг го изчистиха от пръстта, с която беше посипан, щипеха го от радост, целуваха го, тупаха го по раменете.

— По-полека — молеше се Лукчо. — Ще ме направите на парчета.

Мина доста време, докато се успокоят. А когато Лукчо им разправи приключението си, тяхната радост се превърна в отчаяние.

— Значи и ти си сега затворник като нас — каза майстор Гроздан.

— Точно така — потвърди Лукчо.

— И пазачите ще те открият при нас.

— Едва ли — каза Лукчо, — мога винаги да се скрия в цигулката на маестро Круша.

— А кой ще ни помогне да излезем оттук? — измърмори кака Тиква.

— За всичко съм виновен аз ... — въздъхна Тиквичка. Лукчо искаше да ги ободри, но не успя въпреки усилията, които положи. Пък и да си признаем, и той беше малко отчаян.

Домат, разбира се, не каза и дума за бягството на Лукчо. Излъга, че го е прехвърлил в общата килия, и легна в кревата с лепенка на носа. Ягодка го следеше усърдно, но не успя да разбере къде крие ключа от затвора.

Затова реши да се посъветва с Черешко, който както знаете, беше все още болен и плачеше денем и нощем.

Щом узна за случилото се, Черешко престана да плаче:

— Значи Лукчо е в затвора? Не трябва да остане ни минутка повече! Дай ми веднага очилата.

— Какво ще правиш?

— Ще отида да го освободя — заяви решително младият граф. — Него и всички останали.

— Но ключовете са у Домат, как ще ги вземеш?

— Ще ги открадна. А ти приготви една хубава торта и сложи в нея приспивателен прах. Ще я отнесеш на Домат, който много обича торти, и щом заспи, изтичай да ми съобщиш. Аз пък ще направя една обиколка, за да разбера какво става в двореца.

Ягодка не можеше да се начуди на енергичността на младия граф.

— Как се промени изведнъж! Майчице, как се промени.

Всички, които Черешко срещна при своята разузнавателна обиколка, забелязаха същото. Графините, дон Мерудия и дук Мандарина го гледаха като гръмнати.

— Ами че той е оздравял! — забеляза Череша първа с радост в гласа.

— Аз пък мисля, че изобщо не е бил болен — изрече дукът. — Преструвал се е.

Череша втора побърза да се съгласи със своя капризен братовчед, защото се боеше да не би той да се покачи на някой гардероб и да почне да заплашва със самоубийство.

Черешко узна от един пазач, че Лукчо е избягал от Тайната дупка, и се зарадва много, но въпреки това реши да освободи другите затворници.

— Приятелките на Лукчо са и мои приятели! — си каза той.

Като разпита хитро пазачите, той узна, че Домат държи ключовете от затвора в единия си чорап.

— Работата е сложна — размисли Черешко. — Домат спи с чорапи. Трябва да го изчакам да заспи дълбоко, за да мога да му събуя чорапа, без да го събудя.

И той заповяда на Ягодка да постави в тортата двойна доза приспивателен прах.

Вечерта камериерката занесе на Домат една прекрасна шоколадова торта. Домат я излапа наведнъж.

— Ще останеш доволна от твоя господар — каза той. — Щом оздравея, ще ти подаря обвивката от един шоколад, който изядох миналата година. Ще видиш какъв чудесен мирис има!

От благодарност Ягодка се поклони чак до земята. Когато се изправи, Домат спеше вече здравата и хъркаше като цял оркестър, съставен само от контрабаси.

Ягодка извика Черешко и двамата, държейки се за ръка, се запътиха по коридорите на замъка към покоите на управителя.