Джани Родари: Приключенията на Лукчо

— Разбира се, госпожо графиньо.

И като извади от джоба бележника си, намери страницата, където бе сметката на графините Череша, и записа в нея: „Съвет относно даването под съд на доктор Кестен за нарушение неприкосновеността на жилището, хонорар — десет хиляди лири.“

И понеже си изкара с това дневната печалба, побърза да си отиде.

Сигурно чакате с нетърпение да узнаете нещо за затворниците, т. е. за чичо Тиквичка, за маестро Круша, за кака Тиква, за майстор Гроздан и за другите селяни, които Домат беше арестувал и затворил в подземията на замъка.

Подземията бяха мрачни и пълни с плъхове, но за щастие Круша беше донесъл угарка от свещ. За да държи плъховете на разстояние, маестрото започна да свири на цигулка. Плъховете не обичат музика и затова бягаха, като проклинаха омразния инструмент, който не им позволяваше да се приближат.

Но накрая музиката на маестрото дотегна и на майстор Гроздан: маестрото имаше малко тъжен характер и свиреше само печални мелодии, които разплакваха хората. Всички помолиха маестрото да престане да свири.

При настъпилата тишина плъховете се строиха в три колони и потеглиха в атака. Плъхът, който ги командуваше, заповяда:

— Първа колона ще се спусне отляво и ще превземе свещта. Но тежко и горко ви, ако я повредите. Аз съм ви командир и пръв трябва да хапна от нея. Втора колона ще се насочи към цигулката. Тя е направена от половин сочна круша и навярно е много вкусна. Трета колона ще настъпи във фронт, за да отвлече вниманието на противника.

Командирите на отделните колони разясниха задачите на своите бойци. Плъха — командир се качи на един танк или по-право на една стара очукана керемида, поставена върху корема на един голям плъх, теглен за опашката от други десет плъха. Тръбачите засвириха сигнал за атака и сражението завърши в кратко време. Круша успя да запази цигулката, като я вдигна над полесражението, но свещта изчезна и нашите приятели останаха на тъмно.

Изчезна и нещо друго, но не му е още време да кажем какво.

Чичо Тиквичка не можеше да си намери място.

— За всичко съм виновен аз...

— Защо да сте виновен? — измърмори майстор Гроздан.

— Защото нямаше да стигнем дотук, ако не бях си втълпил в главата да си построя къща.

— Я по-добре мълчете — се обади кака Тиква. — Да не би вие да сте ни затворили тук.

— Аз съм стар, защо ми е къща — продължаваше Тиквичка. — Мога да живея под някоя пейка в парка. Моля ви се, извикайте пазачите. Кажете им, че ще подаря къщата на Домат и ще му кажа къде е скрита.

— Нищо няма да му казваш! — избухна майстор Гроздан.

Маестро Круша изтръгна няколко тъжни звука от цигулката си.

— Това ще вкара в беля и чичо Боровинка.

— Шшт! — прошепна кака Тиква. — Не споменавайте имена. Тук и стените имат уши.

Всички се огледаха изплашено, но наоколо беше толкова тъмно, че не можеха да видят дали наистина стените на затвора имат уши.

А стените наистина имаха уши. Или по-точно, имаха едно кръгло ухо, от което една дълга тръба водеше чак до стаята на Домат. По този таен телефон Домат можеше да подслушва разговорите в килията. За щастие в този момент Домат не слушаше, защото беше зает с болния Черешко.

Изведнъж тръбен звук наруши настъпилата тишина. Плъховете нападнаха отново, тъй като бяха решили да превземат на всяка цена цигулката на маестро Круша.

За да ги изплаши, музикантът се приготви да свири. Вдигна цигулката до брадата си, замахна вдъхновено с лъка и всички затаиха дъх. Но след известно време започнаха пак да дишат, защото цигулката не издаде никакъв звук.

— Какво, нещо не върви, а? — запита майстор Гроздан.

— Плъховете са ми изгризали лъка — извика Круша с глас, задавен от сълзи.

Плъховете бяха изгризали почти целия лък, бяха оставили само едно малко парче. Без лък професорът не можеше да свири, а плъховете напредваха, като издаваха диви бойни викове.

— Аз съм виновен за всичко — въздишаше чичо Тиквичка.

— Престанете да въздишате и помагайте — заповяда майстор Гроздан. — Вместо да въздишате, опитайте се да мяукате.

— Само до мяукане ми е сега — изхленчи Тиквичка. — Чудно ми е как един сериозен човек като вас може да се шегува при това положение.

Майстор Гроздан не му обърна внимание и измяука толкова добре, че плъховете се спряха.

— Мяу, мяу — мяукаше обущарят.

— Мяу, мяу — му пригласяше маестрото, като оплакваше безславния край на своя лък.