Джани Родари: Приключенията на Лукчо

Така например близо до басейна с червените рибки стърчеше следният надпис: „Забранява се на Черешко да бърка в басейна“.

Един друг надпис пък беше потопен в басейна: „Строго е забранено на рибите да говорят с Черешко“.

Сред лехите с цветя също имаше табели: „Черешко не трябва да пипа цветята, защото ще бъде оставен без десерт“.

Или: „Ако стъпче тревата, Черешко ще трябва да напише две хиляди пъти: аз съм възпитано момче“.

С такива гениални хрумвания дон Мерудия възпитаваше Черешко.

Младият граф беше искал позволение от благородните си лели да учи в селското училище заедно с другите деца, които той виждаше да отиват и да се връщат от учение, размахвайки чантите си като знамена. Но Череша първа се ужаси:

— Един граф от фамилията Череша на един чин със селяните! Невъзможно! — А Череша втора добави: — Как, панталоните на един граф Череша върху грубото дърво на един обикновен чин? Никога!

И така те наеха за Черешко един частен учител на име дон Мерудия, наречен така, защото си вреше носа навсякъде. Така например, ако Черешко, докато си готвеше домашното, се заглеждаше в мухата, която, кацнала на някое мастилено петно, искаше да се научи да пише, дон Мерудия изскачаше като изневиделица, изсекваше се в една голяма кърпа на сини и червени квадрати и започваше:

— Тежко на детето, което зяпа мухите. Една муха влече друга, то започва да зяпа паяците, после котките, после всички останали животни и забравя да си учи уроците. Който не учи уроците си, няма да стане добро момче. Който не стане добро момче, няма да стане добър човек. А лошите хора отиват в затвора, Черешко, престани да зяпаш тая муха, ако не искаш да отидеш в затвора.

Друг път, когато Черешко отваряше блока с намерението да нарисува хубава картинка, дон Мерудия изскачаше пак отнякъде, изсекваше се и започваше:

— Горко на децата, които, губят времето си, за да рисуват хубави картинки. Какво ще правят те, когато пораснат? Ще станат най-много бояджии, т. е. мръсни и зле облечени хора, които по цял ден и цяла нощ цапат стените и затова отиват напълно заслужено в затвора. Черешко, искаш ли да попаднеш в затвора?

От страх да не попадне в затвора Черешко не знаеше вече какво да прави.

За щастие по някой път дон Мерудия не се появяваше, защото лягаше да подремне или защото се заседяваше на масата пред шише ракия. В тези редки моменти Черешко се чувствуваше напълно свободен. Обаче дон Мерудия забеляза това и нареди да поставят табелите. По този начин той си поспиваше малко повече, защото беше сигурен, че неговият възпитаник няма да си губи времето и че докато се разхожда из парка, ще добива полезни знания.

Обаче Черешко, когато минаваше покрай табелите, сваляше очилата си и понеже не можеше да вижда написаното, продължаваше да мисли спокойно за своите работи.

Веднъж, когато той се разхождаше из парка, чу, че някой го вика:

— Господин графе! Господин графе!

Той се обърна и видя едно момче на негова възраст, зле облечено, но с умен и приятен вид, и едно момиченце на около десетина години. Косите на момиченцето бяха прибрани в плитка, която стърчеше като миша опашка.

Черешко се поклони и каза:

— Добър ден, господа. Аз нямам честа да ви познавам, но бих бил щастлив да се запозная с вас.

— Тогава защо не се приближите?

— Не мога. Табелата ми забранява да говоря с децата от селото.

— Но ние сме именно от селото, а вие вече говорите с нас.

— Щом е така, идвам веднага.

Черешко беше плах и добре възпитан, но в решителни моменти можеше да вземе смели решения. Той нагази смело в тревата, като я тъпчеше колкото можеше повече, и се доближи до вратата.

— Аз се казвам Репичка — се представи момиченцето. — А това е Лукчо.

— Много ми е приятно, госпожице. Приятно ми е, господин Лукчо. Слушал съм да говорят за вас.

— А от кого моля ви се?

— От дон Домат.

— Сигурно не е казал хубави неща за мене.

— Не, разбира се. Но точно затова си помислих, че трябва да сте много мил човек. И виждам, че не съм се излъгал.

Лукчо се усмихна:

— Много добре. Но тогава защо се церемоним да си правим взаимно реверанси и да си говорим на вие като стари придворни? Я да си говорим на ти!

Черешко изведнъж си спомни за една табела пред входа на кухнята, на която дон Мерудия беше написал: „Не трябва да се говори на ти с хората!“, защото беше заварил Черешко и Ягодка да разговарят приятелски. Въпреки това Черешко реши да не обърне внимание и на тази табела, както беше направил с табелата за тревата, и отговори: