Майн Рид - Ямайски марони

Ако пресметливият баща беше еднакво загрижен да съзре взаимност от първото прекрасно впечатление и у дъщеря си, той трябваше да изпита разочарование. Тя не само че не прояви никакво възхищение от госта, но в нея се породи неприятно чувство на отвращение или, да се изразим с по-умерени думи, на безразличие.

Най-лош признак от всички — най-неблагоприятно знамение за очакванията на господаря на Монтагювия замък — беше фактът, че от момента, в който госпожица Воуан седна на масата, тя се развесели и разсмя. Гостът изглеждаше доволен от нейната приветлива любезност. О, драги Смиджи, нима никога не сте стъпвали зад театралните кулиси или в актьорската пушалня? Вашите изводи са погрешни. Ако знаехте онова, което съм научил аз, вие бихте предпочели вашата дама да изглежда намусена.

Но нека кажем истината: лондончанинът направи много несполучлив „дебют“. Една несръчност го провали при церемонията на представянето — точно в критичния момент, когато погледът е устремен и слухът напрегнат във взаимно разузнаване. Господин Воуан сгреши много, като реши запознанството да стане в големия хол, където подът беше по-хлъзгав от лед. Ако франтът беше на кънки, той можеше да блесне с умението си, защото не една зима го виждаха на пързалката да прави осморки. Ала както беше облечен сега, лачените му чепици се плъзгаха по лъснатия под на ямайската столова и когато той се опита да направи един от най-изящните си поклони, се тръшна като „чувал с картофи“ в краката на оная, която именно желаеше да покори. С това произшествие той загуби всичко — всякакви изглади да завоюва сърцето на Кейт Воуан. След това падане не можеха вече да му помогнат ни най-съвършените проява на светска изтънченост, ни най-мъжествените подвизи. Падането представляваше същински преразказ на падането на Хъмпти-Дъмпти 7 7 Хъмпти-Дъмпти е един непохватен шишко, който строшил едно яйце, в една английска детска песничка под формата на гатанка, чийто отговор е именно думата „яйце“. Бел.прев. и възстановяването беше еднакво безнадеждно и невъзможно.

Господин Монтагю Смиджи бе запасен е достатъчно самочувствие, за да не се смути от едно толкова обикновено подхлъзване. Слугата му го изправи мигновено и с едно „Ай-ай!“ и забележката, че подът е „ужаасно хлъъзгав“, франтът се придвижи предпазливо до стола си и седна.

Обедът започна. При все че лондончанинът бе свикнал през целия си живот да се храни добре, той не можа да не изпита известно чувство на изненада от изобилието и пищността на поднесените гозби.

Може би в никоя част на света масата не се огъва под по-голям товар от ястия, както в Западноиндийските острови. В щастливите години на благоденствие за захарните плантатори всеки ямайски обед заслужаваше да се назове гощавка. Супата от водна костенурка не представляваше рядкост и най-разкошните блюда се трупаха на софрата. Даже обикновената всекидневна трапеза може да се счете достойна за Апиций 8 8 Марк Габий Апиций (14–39) — римски чревоугодник и епикурец. , а вината — вместо тия досадни отровни близнаци: порто и херес — бяха: южната мадейра, шампанското, бордото и искрящото рейнско вино, всички налети в тумбести бутилки и така изобилни, като че ли са евтина слаба бира.

Отминали славни времена за бялата олигархия на захарните острови, дни на безконечни оргии, преди Уилбърфоурсовият клин 9 9 Уилям Уилбърфоурс (1759–1833) — английски човеколюбец и държавник, успял да премахне по законодателен път търговията с роби в английските колонии. Бел.прев. да беше подкопал черната основа, на която се крепеше охолството и разточителството им!

Лофтъс Воуан приготви за английския си гост обед в добрия старовремски стил. Зад столовете сновеше цяла армия от цветни прислужници, които се плъзгаха безшумно по гладкия под. Непрекъснат поток от слуги сновеше от хола към кухнята и обратно; блюда и подноси, стъкленици с вино в сребърни кофички за охлаждане непрестанно се внасяха и изнасяха.

Млади момичета с различни оттенъци в цвета на кожата, някои почти бели, стояха около масата и разхлаждаха гостите с ветрила от дълги паунови пера, изпълвайки големия хол с изкуствена струя на вълшебна прохлада.

Монтагю Смиджи беше възхитен. Дори в „миилата метропоолия“ той никога не бе се хранил така разкошно.

— Прекраасно, честна дуума! Княжеески обеед!

Лофтъс Воуан, от своя страна, също бе доволен от хода на събитията. Виждаше, че приготовленията му не бяха отишли напразно. Бе постигнал целта си: да направи още отначало добро впечатление на госта си. И доколкото човешката проницателност може да надзърне в бъдещето, всичко се развиваше отлично. Той вече не се съмняваше — а можеше ли и да се съмнява, — че стопанствата на Монтагювия замък и на Гостоприемната планина ще се обединят някой не много далечен ден в едно огромно имение.