Майн Рид - Приключение в пустинята

Куджо знаеше, че щом пчелата лети по права линия, непременно ще отиде в кошера си. Така че вече знаеше накъде е той. Ловецът прекара с ножа една черта на дървото, от което хвръкна пчелата, по посоката на нейния полет. После уверено продължи работата си. Избра друго дърво, на около двеста крачки от първото, пак обели кората и оголеното място намаза със сироп както първия път. Улови нова пчела, сложи я в чашата, даде й да се насмуче със сироп, налепи й бели влакна и я пусна. За наша изненада, тя полетя в посока обратна на първата.

— Не е лошо — каза Куджо, — вместо един кошер ще имаме два.

И отново отбеляза с черта посоката, в която отлетя втората пчела.

После, без да сменя дървото, хвана още една пчела и направи с нея същото както и с първите две. Тя хвръкна в съвсем друга посока.

— Добре е, добре е, господине — завика той, — тази долина е пълна с мед. Три кошера вместо един!

Куджо прекара поредната черта.

Улови четвърта пчела и повтори с нея същото както с останалите. Последната пчела несъмнено принадлежеше към кошера на първата, защото отлетя в нейната посока. Посоката беше внимателно отбелязана, това не беше нищо ново. Сега вече се заловихме с кошера, към който принадлежаха първата и четвъртата пчела.

Имахме достатъчно време да разберем това, което направи нашият слуга и вече можехме да му помогнем. Мястото, където се намираше дървото с кошера, беше засечено — то беше там, където се пресичаха двете прави линии, по които летяха първата и четвъртата пчела. Това беше връх на ъгъл, който трябваше да намерим. Ако имаше проходимост, намирането на мястото нямаше да е трудно. За целта двама от нас трябваше да застанат в две точки, а третият да върви по посочения път. Щом третият попаднеше в мястото на пресичане, другите двама щяха да му извикат, че това е търсената точка.

На около двеста крачки от границата на полянката линиите започваха да се сближават. На това място имаше няколко големи дървета. Куджо като че ли инстинктивно почувства, че тъкмо в тези дървета трябва да има кошер. Вдигна очи нагоре и загледа горната част на дърветата. Ние се присъединихме към него, търсейки пчели.

След няколко минути Куджо радостно и силно извика. Ловът се беше увенчал с успех — Куджо намери дървото с кошера.

Отворът на този кошер се намираше на върха на голямо дърво. Ние видяхме обезцветената кора от крачката на пчелите, видяхме и самите пчели, които ту излизаха, ту влизаха.

Дървото беше толкова голямо, че в хралупата му можеше да се побере и човек. Именно в хралупата му се намираше кошерът.

Беше станало доста късно. Ние решихме да отложим изваждането на меда за другия ден и се върнахме у дома.

Да се отсече дървото, нямаше да е трудно — за това беше нужна хубава брадва и здрави ръце. Но да вземем меда на седемосем хиляди пчели, въоръжени със страшни жила беше доста трудна работа. Ако отрежехме дървото, нямаше да можем да се доближим до него — толкова голям беше страхът ни от пчелите.

Но Куджо знаеше средство да приспи пчелите и да вземе меда им, без да се изложи на опасност. По негово искане, приготвихме два чифта ръкавици от еленова кожа. Те имаха само по един пръст за палеца. Единият чифт беше за мене, другият — за Куджо. Само Куджо и аз щяхме да вадим меда, а всички други трябваше да сгоят далече. Освен ръкавици, ние взехме и кожени маски, които сложихме на лицата си. Прибавете към тях и кожените наметала и ще разберете, че двамата не се бояхме от никакви пчели.

Взехме със себе си брадвата и няколко гърнета за меда. Когато стигнахме до полянката, свалихме седлото от Помпо и привързахме там коня. Страхувахме се да го заведем по-близо, да не би разярените пчели да излеят гнева си върху него. Взехме със себе си всичко необходимо и тръгнахме към дървото. След няколко минути бяхме вече под него.

Когато погледнахме нагоре, видяхме, че пчелите бяха силно раздразнени. Благодарение на тихото време, ясно се чуваше тяхното бръмчене.

— Погледнете, господине — каза Куджо, — сигурно пчелите са разтревожени от присъствието на някакъв неприятел.

До дупката не се виждаше никакво животно.

Денят беше гвърде горещ — дотогава не бяхме имали толкова високи температури. Навярно жегата беше прогонила пчелите навън. И тъй като не намерихме друго обяснение, се задоволихме с това и решихме да свалим дървото.

Куджо започна и под бързите удари на брадвата захвърчаха бели трески. Внезапно бяхме изненадани от шум, който не приличаше нито на грухтене, нито на пръхтене на някакво животно.