Майн Рид - Дяволския остров

Научихме, че през време на нашето отсъствие цената на маста се беше покачила, а тъй като „Летящият облак“ носеше пълен товар от първокачествена мас, разчитахме на добри печалби. Всеки от нас предварително си ги разпределяше по своему.

Ала стотици километри ни отделяха още от Ню Бедфорд, а пред нас се разстилаше най-опасният океан.

Скоро трябваше да си спомним за това. Не бяхме стигнали още тридесет градуса ширина, ширината на Бермудските острови, когато противоположни ветрове ни увлякоха на запад и ни принудиха да се спуснем почти до Бахамските острови.

Ако бяхме попаднали на Гълфстрийм, лесно бихме се отправили на север, придържайки се по неговото течение, стига да имаше попътен вятър. Но нямаше и най-досадното бе, че се намирахме па запад от нос Хатерас и бяхме принудени да заобиколим този опасен нос.

Вятърът, който привечер духа във всички посоки, сега сякаш събираше сили, за да ни принуди да вървим в определено от него направление. Той беше толкова силен, щото трябваше да приберем част от платната. По цялото протежение на брега виждахме разпенени вълни.

Ако „Летящият облак“ попаднеше сред тях, би загинал. Всички бяха на това мнение освен капитана. Той още не знаеше за опасността, тъй като беше още рано, а той заспа късно по причина, уви, добре известна на всички.

Когато се появи на палубата, погледна платната и извика:

— Защо е свалено средното платно?

Бях дежурен и му отговорих:

— Мисля, че е необходимо, вятърът се засилва.

— Ами, корабът може да носи двойно повече платна даже когато вятърът се превръща в буря.

— Погледнете тези вълни — казах му, показвайки крайбрежните рифове.

— Да ги вземе дяволът! „Летящият облак“ леко се подчинява на кормилото, той си играе просто…

Това венцехваление бе прекъснато от огромна вълна. Тя отхвърли кораба назад, в същото време друга го удари в борда и сигналната камбана започна сама да звъни.

Мислех, че последните вълни ще заставят капитана да се замисли за опасността, но се случи точно обратното. Той каза с доволен глас:

— Браво „Облак“, ти не се нуждаеш от хора, за да се измие палубата и да звъни камбаната!

Обръщайки се към брега, добави:

— Старият Хатерас, сега вече знаем къде се намираме. И ако Дик Дринкуотър не се лъже, минали сме най-опасното място.

С радост чухме тези думи, ала те не разсеяха нашите съмнения.

Не бяха ли предизвикани те от сутрешната порция, дето той изпи, за да промие гърлото си? Сутрешната и вечерната порция можеха да го доведат до безразсъдство.

— Прибавете платна, Меси! — заповяда ми. — Иначе може да се помисли, че корабът маневрира с носни кърпички или с рогозки.

— Мисля, че корабът не е в състояние да носи още платна. Настояваше, като казваше, че той, Дик Дринкуотър, е човек решителен, че всички ще видят какво ще излезе от това и не бива да се бавим. Бе си втълпил да отпразнува Рождество Христово в Ню Бедфорд. Следователно бяха необходими платна, платна, още платна и още платна.

Моментът беше критичен. И аз почувствах облекчение, когато дойде старшият офицер да ме смени от дежурство.

Може би той ще има повече щастие от мен и ще успее да убеди този полудял.

За щастие в същата минута караулният извика:

— Платно!

— Това е китоловец! — добави първият офицер. — Дявол да го вземе, това е „Дръзката Сара“.

Видът на „Дръзката Сара“ доведе нашия капитан до крайната степен на екзалтация. Такова беше впечатлението на всички от екипажа, дето знаеха за съперничеството между двамата капитани.

Въпреки бурното море и съседството на скалите беше ясно, че всички, както и самият капитан, желаят да се възползват от случая, за да се състезават със съперника. Даже първият офицер, когото смятах за доста благоразумен, бе увлечен като другите. Почти пожелах между нас в този момент да бъде Кофън с неговия непоклатим авторитет.

— Той се връща — извика капитанът — и застава неподвижно. Дали не му се е случило нещо?

После отново погледна с далекогледа.

— Не — продължи той, — нищо му няма на кораба. Какво мисли Босток, та стои на едно място?

— Може би — забеляза старшият офицер — „Сара“ не се чувства достатъчно силна да върви в такъв вятър. Това е хубаво за „Летящият облак“.

— О, да, този път сте прав! — каза капитанът, като се изчерви от удоволствие.

Думите на старшия офицер бяха така ласкави за „Летящият облак“.

— Ей сега ще покажа на Босток на какво е способен „Летящият облак“.