Майн Рид - Скватерите

Този вид антилопи са по-едри от другите. Главата и извивката на шията им не са така красиви като на обикновения гну. Имат по-гъсти грива и брада. Цветът на козината им е съвсем различен от този на обикновените гну — той е мръсносинкав, на неправилни ивици, като бразди по тялото.

Двете породи гну никога не обитават едни и същи местности. Набразденият гну пасе винаги заедно с онзи вид зебри, които видяха нашите ловци. А стадата бели гну съжителстват с газели, антилопи и щрауси.

Младите хора спряха конете и огледаха оживената картина пред себе си. Имаше и газели, които си пасяха кротко наоколо и от време на време подскачаха радостно. Зебрите сновяха насам-нататък и изведнъж препуснаха в галоп, за да спрат на друго място, сякаш обладани от внезапна радост и веселие. Женските гну, около тридесет или четиридесет на брой, пасяха, обградени от мъжките, събрани на групи по три или четири. Те стояха на едно място, без да мърдат, като на пост. След известно време някой от тях започваше силно да пръхти, да фучи и да надава остър рев, сякаш предупреждаваше другите за някаква опасност и им даваше някакви нареждания. Всичко това приличаше напълно на навиците на обикновените гну, където мъжкарите също стояха отделно и сякаш пазеха другарките си.

Като се посъветваха помежду си, ловците решиха веднага да нападнат антилопите и да си изберат една от тях, да я подгонят и да се приближат достатъчно за стрелба. Не се налагаше да заобикалят отдалеч. Понеже имаха нужда от месо, не им трябваше да избират жертвата по красота. Знаеха, че месото на гну се доближава до говеждото и решиха да съсредоточат вниманието си върху тях, а не върху газелите или зебрите.

Без да взимат мерки да се крият, потеглиха направо към стадото, с пет кучета отпред.

Щом ги усетиха, всички животни хукнаха да бягат. Зебрите се скупчиха заедно и се понесоха в една и съща посока. Газелите се разпръснаха на различни страни; гну също се събраха накуп и тръгнаха отначало в една и съща посока, но след малко започнаха да се разпръскват, едни наляво, други — надясно.

След няколко минути картината се промени изцяло: зебрите и газелите бяха изчезнали, виждаха се само антилопите, препускащи в различни посоки, ту пред кучетата, ту зад тях, като понякога се опитваха дори да ги нападат. Свирепият израз в очите им, заострените им и закривени рога, гъстата грива и тъмния кичур косми, който падаше над очите им — всичко това придаваше застрашителен вид на животните. Раненият гну беше опасен дори и за ловец на кон, който го преследва, а без кон трудно можеше да се спаси някой от гнева му.

Ловците забелязаха нещо интересно при преследването: мъжкарите не само че не гледаха да се спасят сами чрез бягство, както женските и малките животни, но нападаха на свой ред и, освен това, се биеха и помежду си и свирепо се нахвърляха едни срещу други. Но въпреки това, противниците се разделяха, преди да ги настигнат ловците. На пръв поглед като че ли те не се и опитваха да се скрият от погледа на нападателите, но ловците така и не успяваха да се приближат достатъчно До тях. Ако не бяха кучетата, нашите ловци щяха да се върнат в лагера с празни ръце.

Кучетата бяха си избрали един мъжкар и с лая си го накараха да се отдели от стадото. Те съсредоточиха всичката си ярост върху него. След тях препускаха Хендрик и Вилхелм, последвани от другите скватери.

Като измина около три километра, мъжкият изведнъж се обърна, нахвърли се върху двете най-близки кучета и ги запрати с рога надалеч от себе си. Същата участ щеше да сполети и останалите кучета, ако ловците не им се бяха притекли на помощ. Уплашена, мъжката антилопа хукна към горичката, която се виждаше на около километър далеч. Отначало гну успя да се откъсне от кучетата, но на около стотина метра преди горичката се запъхтя и намали темпото. Кучетата се нахвърлиха върху него. Той се обърна и успя да устои известно време в борба с тях. Но едно куче го захапа за гърлото, а другите увиснаха отстрани на хълбоците му. Още преди да беше се строполил на земята, улучиха го два куршума — на Хендрик и на Вилхелм — и улесниха тежките му предсмъртни мъки.

Ханс и Аренд, които бяха изостанали, а също и Клаас и Ян, пристигнаха в последния миг на кървавата борба. Всички скочиха от конете си и пристъпиха към одирането на плячката.

Задълженията им се бяха разпределили от само себе си: Аренд приготвяше яденето, Хендрик и Вилхелм се занимаваха с разделянето на месото, Ханс търсеше различни треви и плодове за трапезата, които той разпознаваше благодарение на знанията си.