Майн Рид - Скватерите

Но нищо такова не се случи. Отровите действат по различен начин. Например, човек не може да си позволи да глътне дори и малко количество арсеник, но би могъл да излапа съвсем безнаказано цялата глава на една отровна змия, заедно с жлезите, които отделят отровата. Ако обаче дори и само една капка от тази отрова попадне направо в кръвта, смъртта е неизбежна. От друга страна, ако арсеникът, дори и в много голямо количество, се вкара в тялото не през стомаха, а в кръвта, няма да има вредни последствия.

Бушменът знаеше добре, че ако по устните и устата няма драскотини, и отровата влезе само в стомаха, няма да има опасност за него.

После Фацетане пусна в гърненцето малко смола и продължи да бърка с пръчката, докато сместа се втвърди. Тогава той натопи в нея няколко стрели и ги остави да съхнат. Така стрелите станаха отровни и той се надяваше поне едната от тях да улучи щрауса още преди залез слънце.

Клаас и Ян не се интересуваха толкова от начина на приготвяне на отровата, колкото от това как щяха да подействат отровните стрели, Фацетане им обеща да ги вземе на лова и те горяха от нетърпение, но трябваше да се изчака залеза на слънцето, когато щраусите щяха да се завърнат при гнездото си.

Момчетата запълваха чакането с разговор около предстоящото приключение и се чудеха как ще успее бушменът да се приближи незабелязано до птицата и то толкова близо, че да може да я улучи със стрелата. Пък можеше да се случи така, че птиците да хукнат веднага да бягат, като видят пораженията върху гнездото си.

Имайки предвид и тази възможност, той възнамеряваше да ги издебне, преди още да са стигнали до гнездото. Но дали щеше да успее да остане незабелязан от подозрителните птици? Стрелата можеше да отлети на разстояние най-много петдесет метра. А засадата трябваше да се направи до самото гнездо, защото не беше известно от коя посока щяха да дойдат птиците. На близо километър наоколо пустинята беше съвсем гола и нямаше друго място за криене, освен самото гнездо. А то беше толкова плитко, че можеше да се скрие само котка. Въпреки разпространеното мнение за безкрайната глупост на щраусите, те всъщност бяха много предпазливи, оглеждаха всичко със зорките си очи и не се доближаваха до гнездото, без да се огледат добре.

Клаас и Ян не можеха да измислят как ще се прикрие бушменът. Пък и той не им казваше предварително и не искаше да ги посвещава в тайните си. Момчетата бяха добре възпитани, а също и дисциплинирани ловци, и успяха да сдържат нетърпението си, като се задоволиха само да наблюдават действията на туземеца.

Той междувременно беше се заел с мъничката лисица, убита сутринта, и с помощта на разни клечки направи така, че тя да стои изправена и отдалеч да изглежда като жива.

Беше обещал на младежите да го придружат при дебненето на щраусите, но те трябваше да останат надалеч, за да не уплашат животните, и да наблюдават лова през далекогледи.

Като завърши всичките си приготовления и взе лисицата под мишница, Фацетане тръгна към мястото, откъдето предполагаше, че ще се появят щраусите.

Почти по същото време в лагера се завърнаха и другите ловци и бяха не по-малко заинтригувани от предстоящото зрелище. Те също се присъединиха към момчетата. Като избраха подходящо място за наблюдение, те се разположиха така: двете момчета се покачиха на самия връх на една акация и обещаха да разказват на другите под дървото всичко, което виждат през далекогледите си. Те можеха да видят не само гнездото и бушмена, но и цялата околност много надалеч.

Бушменът се беше запътил към един самотен храст, който растеше в посоката, която сутринта бяха поели щраусите, и от която най-вероятно щяха да се появят сега.

Наблюдателите на дървото видяха това и докладът им започна:

— Фацетане е при храста — извика Ян. — Той остави там лъка и стрелите и тръгна към гнездото, като носи и лисицата. Сега се спря… все още е по-близо до храста, отколкото до гнездото.

— Разбира се, че е по-близо до храста — прекъсна го Клаас, — той измина само двадесетина крачки.

— Все едно — намеси се и Хендрик. — Какво ли се кани да прави? Като че ли се наведе.

— Да — отговори Клаас, — и сложи лисицата на земята. Наистина тя е като жива.

— Фацетане постъпва много правилно — на свой ред се обади Ханс. — Аз вече се досещам как си е наумил да излъже щраусите.

— И ние също! — в един глас викнаха Хендрик и Дебелия Вилхелм.