Майн Рид - Скватерите

Когато дирят плячка, дивите кучета винаги се събират на големи глутници и действат така ловко и хитро, сякаш ги ръководят най-изкусни ловци.

Фон Блум с най-голямо удоволствие следеше техните действия.

Кучетата нападнаха антилопите неочаквано и почти веднага отбиха една от стадото: тя хукна на друга страна. Това беше всичко, което искаха умните кучета, и цялата глутница тутакси заряза стадото и полетя подир нея.

Но каамите, въпреки тромавата си външност, минават за един от най-бързите видове антилопи и кучетата с голяма мъка можеха да я настигнат. Собствено, те съвсем не биха могли да я стигнат, ако беше въпрос само за бързо бягане. Но кучетата притежават забележителна пресметливост и именно благодарение на това си качество побеждават каамата.

Каамата, когато я преследват, тича не винаги по права линия, а от време на време завива ту на една, ту на друга страна. Този навик е нейната слабост и кучетата веднага я използват, благодарение на една особена хватка, която доказва тяхната съобразителност. Фон Блум има случай да се убеди в това, понеже от своя висок пост можеше да следи всичките движения, както на каамата, така и на нейните преследвачи.

Отначало каамата хукна по права линия и цялата глутница тръгна подир нея. Но те не тичаха дълго. Скоро Фон Блум забеляза, че едно от кучетата изпревари другите. Значеше ли това, че то е по-бързо от другите? Не, фермерът скоро се убеди, че то бе определено от глутницата сякаш да преследва каамата, докато другите си пазеха силите.

Наистина, с извънредни усилия, след известно време то почти настигна антилопата и я принуди да извие настрана от правия път. Като забеляза това, цялата глутница също измени посоката си и се спусна да й пресече пътя. След това от глутницата се отдели друго куче и се втурна с всички сили подир антилопата, докато първото се върна при другарите си и тичаше сега с тях.

Второто куче също преследваше каамата дотогава, докато я отклони от правия път. И щом измени посоката си, глутницата наново се втурна по диагонал. След това и второто куче се присъедини към глутницата, а за да го смени излезе трето.

Тази маневра се повтори много пъти и в края на краищата кучетата постигнаха своето — каамата бе докарана до пълно изтощение. Тогава, сякаш съзнавайки, че тя е в пълна тяхна власт и че предишната тактика е вече ненужна, цялата глутница вкупом се втурна подир жертвата.

Антилопата направи отчаяно усилие да избяга, но като видя скоро, че това бе невъзможно, изведнъж спря и се обърна към преследвачите си, като зае отбранително положение. Очите й пламтяха като разгорени въглени, от устата й течеше пяна.

Кучетата в миг я заобиколиха.

— Каква великолепна глутница! — извика Фон Блум. — О, да имах такава!

И след малко, осенен от нова мисъл, прибави:

— А че защо не? Именно такава! Защо не? Дивите кучета много лесно могат да се опитомят. Още по-лесно ще бъде да се дресират за лов на слонове. Разбира се, това е много възможно. Колко пъти съм го виждал у бурите. Трябва само да се вземат малки кучета. Но къде да ги намеря? Ето въпросът. Пазят ги много внимателно. Майките им ги раждат в пещери сред скали, почти недостъпни за човека; докато не се научат да тичат добре, не им позволяват да излизат от къщи. Как можем да се снабдим с кученца? За това трябва да се помисли.

И Фон Блум реши непременно да намери няколко кученца за лов. Но как можеше да разбере къде ги държат?

Тук мислите на ловеца бяха прекъснати от странното поведение на дивите кучета, което беше ново доказателство за ума на тези животни.

Когато каамата спря и те я наобиколиха, Фон Блум бе уверен, че веднага ще я повалят и ще я разкъсат на късове. Така постъпваха те обикновено. Но какво бе учудването му, когато видя, че цялата глутница се отдръпва настрана от нея, сякаш искаше да остави антилопата сама. Някои кучета дори си легнаха да си отпочинат, а останалите стояха, изплезили дългите си езици, без да проявяват и най-малкото намерение да причинят зло на настигнатата каама.

Фон Блум можеше прекрасно да наблюдава всичко, което ставаше, защото антилопата беше по-близо до него, в посока към скалите, а кучетата — по-далече в равнината. Като видя, че те се отстраниха от каамата ловецът се учуди.

— Какво би могло да означава това? Нима се уплашиха от страшните рогове на антилопата? Или искат да си отпочинат, преди да пристъпят към кървавия пир?

Ловецът не сваляше напрегнатия си поглед от интересуващите го животни.