Майн Рид - Скватерите

Ловците започнаха да губят търпение: Хендрик шепнешком предложи на баща си да пропълзи до отсрещния бряг и оттам да стреля в животното, което тогава сигурно щеше да се обърне. Но тъкмо в този миг то направи движение, като че се готвеше да излезе от водата.

Ето, то вече се обърна с главата и гърдите към брега и трите дула на пушките се насочиха към него, ловците започнаха да се прицелват, когато изведнъж то се олюля и падна. Със силен плясък тежката маса се отпусна във водата.

Ловците скочиха и хукнаха към брега. Слонът беше очевидно вече мъртъв. На хълбока му се виждаше раната, нанесена от носорога. Тя не беше голяма, но страшният рог бе проникнал много дълбоко и бе засегнал вътрешни органи. Нищо чудно, че грамадното животно не бе издържало.

Щом се разбра, че слонът е мъртъв, всички веднага хукнаха към езерото. Повикаха дори малката Гертруда и Ян от тяхното убежище, защото двамата седяха скрити във фургона. Дойде дори и Тоти. Свартбой дотърча прав с голям нож и секира, защото смяташе да изреже част от трупа за храна. Хендрик и Ханс бяха свалили вече куртките си да му помагат.

А какво правеше в това време Фон Блум? — Беше много важна минута — минута на цяла криза в неговия живот.

Фон Блум стоеше на брега на езерото със сгънати на гърдите ръце, точно на мястото, където бе паднал слонът. Бе потънал в дълбоки размишления, навел очи към грамадния труп на животното. Не, не към трупа. Наблюдателят би забелязал, че вниманието му бе привлечено не от грамадната маса месо и кожа, а само от една част от трупа.

Може би гледаше раната в хълбока на животното? Дали не мислеше как такава малка рана бе погубила такова грамадно животно?

Слонът бе паднал така, че главата му се намираше извън водата и почиваше на пясъчния бряг на заливчето, по което в цялата си дължина бе прострян неговият нежен дълъг хобот. А от двете страни на този хобот стърчаха грамадните зъби, извити като турски ятагани: зъби, с които той десетки години бе изтръгвал с корени дърветата в гората и бе поразявал противниците си в толкова кървави боеве. Това бяха скъпоценни и прекрасни трофеи, но уви! — тяхната световна известност бе струвала живота на много хиляди негови събратя.

— А сега тези красиво извити и закръглени зъби лежаха безсилни. Към тях именно бе отправен замисленият поглед на Фон Блум. Устните му бяха свити, гърдите му се вълнуваха. О! Цял свят от мисли се роеше в главата му в тази минута.

Но тези мисли вече не бяха тежки. Поне изразът на лицето му говореше друго. Облакът, помрачавал лицето му целия този ден, сега се бе разнесъл, не бе останала и следа, и вместо него се бе появил израз на надежда и радост.

— Това е пръст Божи! — извика той най-после, като даде воля на вълнуващите го мисли. Това е щастие! Богатство!

— Какво има, татко? — попита малката Гертруда, която стоеше до него. — За какво говорите, скъпи татко?

И всички останали, забелязали възбудата му и доволни, че лицето му изразяваше радост, се насъбраха около него.

— Какво има? — попитаха в един глас.

Свартбой и Тоти не по-малко от другите се интересуваха от отговора.

Щастливият баща не можеше да скрие от любимите си деца причината да се чувства така щастлив.

— Виждате ли, деца, това? — попита той, като посочи дългите зъби на животното.

— Да, разбира се, виждаме.

— Добре, а знаете ли цената им?

Не. Те знаеха, че зъбите имат някаква цена. Знаеха, че от тях се получава така наречената „слонова кост“, или по-право, че тези зъби са самата слонова кост, която се употребява за стотици изделия. Малката Гертруда имаше дори прекрасно ветрило от слонова кост, останало от майка й; а малкият Ян имаше нож с дръжка от слонова кост. Всички, с една дума, знаеха, че слоновата кост е много красива и се цени скъпо; но никой не можеше да познае колко можеха да струват два зъба. Това беше и техният отговор.

— Добре, деца — отговори Фон Блум. — Аз ще ви кажа. За тези зъби, доколкото ми е известно, могат да се получат не по-малко от двеста лири за всеки.

— О! — извикаха всички в един глас. Нима толкова много?

— Да — продължаваше Фон Блум, — мисля, че всеки зъб тежи не по-малко от сто фунта; тъй като всеки фунт слонова кост струва сега повече от две лири, двата зъба ще струват от четиристотин до петстотин лири.

— О! — извика Ханс. — Та с тези пари ще могат да се купят най-хубавите волове за пълно впрягане!

— Или четворка чудни коне! — извика на свой ред Хендрик.

— Или цяло стадо овце — добави малкият Ян.