Майн Рид - Скватерите

По дължина и форма на шията, положение на ушите и много други особености, черните носорози значително се отличават от белите, и навиците им са много различни. Първите се хранят главно с листа и клони от бодливи храсти като акации, докато вторите ядат само трева.

Първите са по-зли: като видят човек или друго животно, те веднага се нахвърлят върху него. Често дори се нахвърлят върху храсти и ги трошат, като ги правят на трески.

Белите носорози също биват много зли, когато са ранени или засегнати от нещо; но те обикновено са миролюбиви и не закачат човека, не го нападат. Те са много тлъсти и месото им е забележително вкусно. Нито едно африканско животно не дава такова вкусно месо като младия бял носорог; докато черните никога не стават тлъсти и месото им е твърдо и неприятно на вкус.

Черните носорози достигат почти шест фута височина и цели тринадесет дължина, а белите много повече. Кобаоба е не по-малко от седем фута висок, смятано от плешката, и четиринадесет — дълъг.

Не бе чудно, че това грамадно животно бе взето за слон. По големина кобаоба иде веднага след слона. Грамадната муцуна — осемнадесет дюйма широка, дългата, масивна глава, грамадното тежко туловище на това животно правят впечатление на сила и масивност, равна на слона, а някои твърдят, че дори и по-голяма. По-точно е да кажем, че той изглежда като карикатура на слона.

Ето защо нямаше нищо чудно, че семейството, насядало край фургона, бе взело кобаоба за грамаден слон.

Но Свартбой тутакси позна кобаоба и разпръсна заблуждението, като обясни, че това е бял носорог.

Когато Фон Блум и семейството познаха кобаоба, това животно, както бе вече казано, тъкмо излизаше от гъстите храсти. Без да се спира, то се отправи най-напред към езерото, за което вече споменахме, очевидно с намерение на стигне до водата.

Това малко езеро, разбира се, бе образувано от извора, макар че се намираше на триста сажена от него и от дървото-великан формата му беше почти кръгла и то имаше около сто сажена в диаметър, така че повърхността му заемаше пространство приблизително от два декара, затова наистина можеше да бъде наречено „езеро“, както го нарекоха децата.

Кобаоба се запъти към една ниска част от брега, види се, негово любимо място, откъдето наистина много лесно можеше да стигне до водата. До каналчето, по което се вливаше в езерото извора, се образуваше заливче с пясъчни брегове. До него водеше от долината малък проход, отъпкан без съмнение от животните, които постоянно идеха тук на водопой. В този проход животни с по-големи размери можеха да пият, без да се навеждат особено, и без затруднения. Кобаоба се запъти право нагоре и когато приближи, всички видяха как той влезе в пролива към заливчето. Явно, често бе дохождал тук.

В следната минута беше вече до колене във водата.

Дълго пи, тежко дишайки, със свиркане и хъркане, после потопи цялата си глава и рогата във водата, разпени я наоколо, легна и започна да се валя в тинята ката свиня.

Първата мисъл на Фон Блум и Хендрик беше как да оградят и убият животното, не за това, че искаха да го лишат от живот, но защото Свартбой им беше съобщил вече колко е вкусно месото му, а хранителният им запас бе на, свършване. Хендрик имаше още една причина, поради която желаеше да убие това животно: той отдавна вече трябваше да промени статива на пушката си и затова със завист гледаше дългия рог на кобаоба.

Но как да уловят великана?

Дали да отидат по-наблизо до него и да стрелят иззад някой храст? Понякога се случва гигантът да падне от един сполучлив изстрел. За това трябва да се улучи право в сърцето или на друго чувствително място.

Фон Блум и синът му вече станаха от местата си да отидат към езерото, когато изведнъж Свартбой изпадна сякаш в пристъп на безумие. Той започна да скача на едно място, като си мърмореше тихичко под носа:

— Ето клов! Ето клов! Ах, какъв клов!

Човек, ако не го познаваше, разбира се, би го взел за безумен, но Фон Блум знаеше, че „клов“ бушмените наричат слона и затова погледна в същата посока, накъдето сочеше той. Наистина, върху жълтия фон на залеза се бе очертала грамадна тъмна маса, в която Фон Блум като се вгледа, позна слон. Кръглият му гръб ясно се издаваше над ниските храсти, а грамадните широки уши се подмятаха, като ходеше. Всички изведнъж разбраха, че той иде към езерото и почти в същата посока, в която беше минал носорогът.

Разбира се, появата на слона съвсем развали плановете на нашите ловци. При вида на този могъщ великан всички съвсем престанаха да се интересуват от кобаоба. Те не можеха да се надяват, че ще убият гиганта, но все пак тази мисъл им мина през ума. Във всеки случай решиха да опитат.