Майн Рид - Конникът без глава

Късно е да завие. Късно е да се скрие в шубрака. Той спира коня си с вик — отчаян и свиреп като рева на преследван ягуар, обкръжен от ловджийски кучета. Следва бързо движение на ръката, пламък, облаче бял дим и остър гърмеж. Куршумът префучава безобидно във въздуха. От другата страна се чува съскане като при въртене и прашка, сякаш във въздуха се развива дълга змия.

Къхуун я вижда през оредяващия дим. Тя лети към него. Той няма време да дръпне повторно спусъка. Няма време да избегне примката на ласото. Чувствува как то обгръща раменете му, чува злокобните думи: „Предай се, убиецо!“ Вижда как дорестият жребец се обръща с опашката си към него, а в следващия миг изпитва чувството на човек, бутнат под бесилката.

След това не чувствува, не вижда и не чува нищо. Той е повален от седлото и загубва съзнание при падането си на земята.

Убиецът лежи проснат като мъртъв на земята. Ръцете му са свързани с въже от сурова кожа.

Но човекът, който го улови, е недоверчив. Струва му се, че пленникът е само припаднал, а може и да се преструва. За да се увери той не слиза от седлото и продължава да опъва ласото.

Дорестият кон, който се подчинява на волята му, стои до дънера на едно дърво, готов всеки миг да се върне назад или да се втурне напред.

Картината е страшна, но не и необичайна за тези земи на кървави схватки, покрай дългата граница на Тамаулипас и Тексас.

Често, много често виещият се във въздуха лешояд наблюдава с радост такива сцени, които му обещават пиршество.

И сега дори десетина хищни птици кръжат във въздуха, привлечени от изстрела. Голите им вратове се протягат в нетърпеливо очакване на пира.

Само с едно смушване на шпорите човекът на коня може да им достави желаното пиршество.

— Заслужава си го негодникът — мърмори ловецът на мустанги. — Господи! Само като си помисля какво престъпление е извършил! Убил собствения си братовчед, а след това отрязал главата му! Няма съмнение че е виновен. Но защо? Само господ и той ако е жив, знаят това.

— Моето мнение по този въпрос е такова: той я обича. Възможно е брат й да се е изпречил на пътя му. Но защо и как? На този въпрос трябва да се отговори; а само той може би е в състояние да отговори.

— Грешите, момко — намесва се глас, който прекъсва монолога на Морис. — И друг може да отговори, ако искате — старият Зеб Стамп. Ама сега не му е времето, пък и мястото не е удобно. Трябва да го заведем при дъба, та да получи каквото си заслужава. Уф, какъв е грозен! Пада му се да го помъкнем малко с ласото, та съвсем да погрознее. Ама хайде!… Не е наша работа да отмъщаваме за Хенри Пойндекстър. Регулаторите знаят доста нещо вече и ще се погрижат за него.

— Но как ще го върнем? Конят му избяга.

— Лесна работа, мистър Джерълд. Припаднал е малко; а може и да се преструва. Ама лесно ще го свестя. Ако не може да стъпва на копитата си, ще го пренеса. Кобилата ще го занесе. До гуша ми дойде да яздя, па май и на кобилата й дотегнаха шпорите ми. Та ще се върна пешком. А кобилата ще дам на мистър Кеш Къхуун. Ако се преструва, ще го вържа на седлото като чувал. E-е, почва да мърда. Скоро ще се свести и сам ще се качи на кобилата.

— Дигай се! — продължава Зеб, като хваща Къхуун за яката и го разтърсва здравата. — Дигай се! И тръгвай! Трябваш ни. Един човек иска да си поприказва с тебе.

— Кой? Къде? — запитва пленникът, като идва полека на себе си и се оглежда наоколо замаян. — Кой иска да поговори с мене?

— Аз например, пък и…

— О! Това било Зеб Стамп и…

— Мистър Морис Джерълд — ловецът на мустанги. Май и по-рано си го виждал. И той иска да си поприказва с тебе. Па и на други хора им се иска да се върнеш във форта. Затова по-добре става и тръгвай с нас!

Нещастникът става на крака и открива, че ръцете му са вързани с ласото.

— Конят ми! — извиква той, като се оглежда. — Къде е конят ми?

— Само рогатият знае. Сигурно се е върнал вече откъдето си е — в Рио Гранде. След такова препускане размяната май няма да му хареса и той ще е решил да си поотдъхне по родните пасбища.

Къхуун поглежда изненадано стария ловец. Размяната! И това знае.

— Хайде — продължава нетърпеливо Зеб. — Не трябва да караме съда да чака. Готов ли си?

— За какво да съм готов?

— Първо, за да се върнеш обратно с нас. Второ, да застанеш пред съда.

— Да се изправя пред съда ли?

— Да, мистър Кеш Къхуун.

— По какво обвинение?

— За убийството на Хенри Пойндекстър — вашия братовчед.