А този единствен по рода си град представлява и етиологичен mélange. Може би в никой друг град не се среща по улиците такова разнообразие от народности. Основан от французи, завоюван от испанци, „анексиран“ от американци — от тези три нации се състои основното му население. Въпреки това тук можете да срещнете представители на много други цивилизовани и „диви“ народи. Турчинът с чалма, арабинът с бурнус, китаецът с бръсната глава и тънка плитка, чернокожият син на Африка, червеният индианец, мургавият метис, жълтият мулат, мургавият малец, подвижният строен креол и не по-малко стройният квартерон се сблъскват из улиците на града, сблъскват се с енергичните народи на Севера, с германеца и гала, с русина и шведа, е фламандеца, с янки и с англичанина. Чудновата човешка мозайка, пъстра, шарена смесица е населението на Града на завоя.
В действителност Нови Орлеан е голям метрополис: той е град в по-пълен смисъл на думата, отколкото други селища с много по-голямо население както в Европа, тъй и в Америка. Когато човек минава по улиците му, усеща, че не се намира в провинциален град. В неговите магазини се продават най-скъпите, най-хубаво отбрани стоки. На всяка улица се издигат хотели като дворци. Разкошни кафенета ви канят в изящните си салони. Има театри — величествени храмове на архитектурата, — в които можете да присъствате на добре изпълнени драми на френски, немски и английски, а през сезона можете да чуете вълнуващата музика на италианската опера. Ако сте любител на изкуството на Терпсихора 134 134 Терпсихора — муза на танците от гръцката митологии. — Б.пр.
, Нови Орлеан ще бъде par excellence 135 135 Par excellence (фр.) — превъзходно, напълно. — Б.пр.
град по вашия вкус.
Знаех какви удоволствия можеше да предложи Нови Орлеан. Бях запознат с източниците на развлечение и все пак не се стремях към тях. След като бях прекарал дълго време всред плантациите, навлязох в града, без да помисля за тези развлечения — нещо, което рядко се случва в живота дори и на най-улегналите хора. Карнавалите, квартеронските балове, драмата, чаровните оперни арии бяха изгубили своята привлекателност за мене. Никакво забавление не можеше да ме развлече сега. Цялото ми същество бе обладано от една-единствена мисъл — Аврора! В ума ми нямаше място за нищо друго.
Чудех се как да постъпя.
Поставете се в моето положение и сигурно ще признаете, че то беше трудно. Първо, аз бях влюбен в тази красива квартеронка, най-безнадеждно влюбен. Второ, тя, предметът на моята любов, бе обявена за продан, и то на публична разпродажба! Трето, аз ревнувах — да, ревнувах това, което можеше да се продава и купува като бала памук, като буре захар! Четвърто, все още не бях сигурен дали ще имам възможността да стана купувач. Все още не бях сигурен дали е пристигнало в Нови Орлеан писмо от моя банкер. Презокеанските пътнически параходи не съществуваха по онова време и човек не можеше да разчита със сигурност на редовното пристигане на пощата от Европа. Ако тя не дойдеше навреме, злощастието ми щеше да достигне връхната си точка. Някой друг щеше да стане собственик на всичко, което ми беше скъпо на света, някой друг щеше да бъде господар и властелин на Аврора, щеше да има власт да прави с нея, каквото… о, боже! Самата мисъл беше страшна. Аз нямах сили да се замисля над това.
От друга страна, дори ако писмото пристигнеше навреме, дали сумата, която очаквах, щеше да бъде достатъчна? Петстотин лири стерлинги — пет по пет — две хиляди и петстотин долара! Дали цената на онова, което беше безценно, щеще да бъде две хиляди и петстотин долара?
Съмнявах се дали ще бъде толкова. Знаех, че по това време „средната стойност“ на един роб беше хиляда долара; много рядко се случваше да се плати за някой двойно повече. Това трябваше да бъде здрав мъжага — изкусен механик, добър ковач или опитен бръснар, — за да заслужава толкова пари.
Но за Аврора! О, бях чувал чудновати приказки за „фантастични цени“ — за такова „парче“, за оживено наддаване, за мъже с дълбоки кесии и похотливи мисли, които са се борили за такава плячка.
Такива мисли може да изтерзаят душата дори и при най-обикновени обстоятелства. Как подействаха те върху мене? Не мога да опиша чувствата, които изпитвах.
Ако получех парите навреме, ако те се окажеха достатъчни, даже ако сполучех да стана собственик на Аврора, какво щеше да стане после? Ами ако ревността ми беше основателна? Ако тя не ме люби? Положението щеше да бъде още по-трудно. Щях да притежавам само тялото й, понеже сърцето и душата й щяха да принадлежат другиму. Животът ми щеше да се превърне в изтънчено мъчение — да бъда роб на робиня!
Читать дальше