Майн Рид - Младите роби

Докато морякът казваше това, животното удвои бързината си.

В същото време то издаде особен звук, причина за който не беше ездачът й.

Беше вече на стотина крачки пред младите моряци, но след изцвилването усили своя бяг, и то така, че само след няколко минути те можеха да видят само сянката на Бил и на животното, която най-сетне съвсем изчезна зад могилите.

Като разбра каква е работата, Бил вече не мислеше за друго, освен как по-здраво да се закрепи на седлото. Той се помъчи да я спре с думи, но като видя, че това не му помага, реши да мълчи през цялото време на ездата.

Но как щеше да свърши всичко това? Къде го водеше камилата? — ето въпросите, които измъчваха Бил.

Но той нямаше много време да търси решението им, защото мехари стигна до върха на един хълм, откъдето се откри гледка, която оправдаваше опасението на моряка.

След няколко секунди той беше толкова близо, че можеше да наблюдава с всички подробности картината, която се откриваше пред него. В долината, към която го носеше камилата, се виждаше осветен кръг от около 20 метра в диаметър, сред който развълнувано се движеха мъже, жени и деца. Около тях Бил забеляза различни животни: коне, камили, овце и кучета. Чуваха се гласове, викове, песни и най-вече звуци от някакъв груб инструмент. Камилата го носеше с всички сили към тоя кръг. Лагерът беше разположен в полите на висок хълм. Бил се приготви да скочи, но беше късно: разбра, че вече е забелязан. Виковете, които се разнесоха от палатките, не му позволиха да се съмнява в това. За бягане беше късно и той остана като прикован върху седлото. Камилата отговори на дивите викове на своите предишни другари и се натика право в кръга на играчите. Тук, сред възклицанията на мъжете, крясъка на жените, виковете на децата, блеенето на козите и лая на около двадесет кучета, камилата спря тъй внезапно, че ездачът не успя да се задържи на гърба й и падна на земята с вирнати крака. Така Бил попадна в арабския лагер.

По волята на Провидението се изправи без сериозни рани. Беше леко зашеметен от падането, но като направи няколко крачки, дойде съвсем на себе си и си представи ясно своето положение. Беше изобщо немислимо да избяга, той бе станал роб на шайка бедуини. Много се учуди, когато видя няколко добре познати му предмета. При входа на най-голямата палатка забеляза цяла грамада вещи, взети от повредения кораб, от неговата фрегата, от фрегатата с големите разперени платна на мачтите.

Не се съмняваше по отношение на тези вещи. Позна много от онези, които доскоро бяха негова лична собственост. От другата страна на лагера, край друга голяма палатка, имаше също голям куп моряшки принадлежности, пазени, както и първите, от стража. Бил се огледа, като се надяваше да види и някого от екипажа на фрегатата: твърде възможно бе и други да бяха сполучили да стигнат до брега с помощта на някоя бъчонка, къс от мачта или нещо друго. Може би негови приятели бяха сполучили да се спасят и от крайбрежните скитници, тъй като в лагера не се виждаше никой, ако, разбира се, не бяха затворени в палатките. Това обаче не беше много вероятно. По-вероятно бе, че моряците или са се издавили в океана, или ги е постигнала много по-зла участ — попадане в ръцете на крайбрежните разбойници.

Обстоятелствата, при които Бил правеше тези си предположения, трябваше да го накарат да ги счита за почти верни. Него го блъскаха и влачеха двама бедуини, въоръжени с дълги криви саби, препираха се очевидно кой да му отсече главата.

Бяха по всяка вероятност главатари на племето. Старият моряк чу, като ги наричаха така в тълпата; и двамата като че ли бързаха да го обезглавят. Бил намираше главата си в такава опасност, че след като го пуснаха, няколко секунди продължаваше да се двоуми дали тя стои още на мястото си. Не разбра нито дума от разговора на двете противни страни, макар те да говореха толкова много, че спорът им можеше да се счита равен по време и по оживеност на онзи в английския парламент, който се описваше в цели протоколи.

След известно време морякът узна, че противниците носят дългите си саби не за да отсекат неговата глава, а за да се заплашват взаимно един друг.

Узна още, че двамата „шейхове“ се карат помежду си, че лагерът се състои от двама началници и две племена, съединени навярно с цел да ограбват по-резултатно.

По двете части на плячката, грижливо разделена и пазена пред палатките на всекиго от началниците, се виждаше много ясно, че са разделили помежду си изхвърлените на брега останки от кораба. Положението на Бил беше действително твърде сериозно. Той видя как го дърпаха един след друг и двамата, което го караше да предполага, че всеки от тях иска да го завладее.