Майн Рид - Бялата ръкавица

Херкулесовото му тяло е прегърбено повече, отколкото когато го видяхме за последен път, защото той не е излизал от къщи от месеци, насам.

Излязъл е сега, за да присъствува на сватбеното празненство — за първи път е напуснал самотната си горска колиба, където от месеци оплаква загубата на единствената си дъщеря.

В погледа му се чете тъга, в цялото му изражение — мъка.

Дори и смешните забележки на неговия приятел и съмишленик Гарт не могат да го накарат да се усмихне. И когато поглежда към кротката светлокоса изпълнителка на Девойката Мариан и си спомня за своята смела, тъмнокоса и хубава Бетси, една сълза, която разказва за отчаянието на това силно сърце, може да се забележи по брадясалата му буза.

Ах! Смелата и хубава Бетси — тя наистина беше и смела, и хубава — баща й с право може да тъгува за съдбата й, защото тя беше трагична.

Нейната любов — нейната луда страст по Хенри Холтспър, колкото и неблагочестива да беше целта й, беше озарена от истинска любов и облагородена от великодушна безкористност.

На нейната любов трябва да се гледа със сълзи на съжаление, а не с презрителна усмивка. Тя я доведе до ранния й край. Тя умря от ръката на подлия грубиян, който нахално искаше да получи любовта й, умря от оръжието, което той беше заплашил, че ще размаха, но не посмя да вдигне срещу човека, който така глупаво смяташе за свой съперник.

Неговият собствен край беше заслужен и подходящ. Това, с което Уолфорд цял живот се беше борил, му се притече на помощ, за да му помогне да напусне този свят. Той приключи своето съществование увиснал на едно дърво.

Празненството за двете сватби — за разлика от другото, което го предшествуваше — завърши, без да бъде прекъснато от неприятни случки. Всички присъствуващи изглеждаха щастливи с изключение може би на самотния баща Дик Денси и на още един, който присъствуваше почти безцелно — Дороти Дейръл.

Ако тя беше дошла с някаква цел, то беше, за да критикува.

Но нейните хапливи закачки сега бяха загубили своя смисъл и никой изглежда не се съгласи с нея, когато, намеквайки за любовния знак, който се открояваше върху шапката на съпруга на Мериън, тя направи малко прибързана забележка:

— Бяла ръкавица! Наистина истински символ на жена, която току-що е станала съпруга! Сега чиста като сняг, но скоро ще се омърси, а може би и ще бъде изхвърлена с възмущение. Nous verrons!

Предсказанието й не се хареса на тези, на които го каза.

Може би никой друг освен злобната пророчица не вярваше, нито пък желаеше такава да бъде съдбата на Бялата ръкавица.

© 1981 Жени Божилова, превод от английски

Thomas Mayne Reid

The White Gauntlet, 1864

Сканиране и разпознаване: unicode, 2007

Редакция: Boman, 2007

Публикация:

МАЙН РИД

БЯЛАТА РЪКАВИЦА

Преведе от английски ЖЕНИ БОЖИЛОВА

Редактор ЛИЛИЯ РАЧЕВА

Художник ПЕТЪР ТЕРЗИЕВ

Художествен редактор БОРИС БРАНКОВ

Технически редактор ГЕОРГИ НЕЦОВ

Коректор МАРГАРИТА ЧОБАНОВА

Английска. Трето издание. Литературна група V. Изд. № 795

Дадена за набор на 3. VI. 1981 г. Подписана за печат на II. IX. 1981 г. Излязла от печат на 20 X. 1981 г. Формат 60×90/16. Печатни коли 31. Издателски коли 31. УИК 27,21. Цена: брошура 2,26 лв., подвързана 2.52 лп.

Код 11

95376 21632 / 6126—29—81

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Георги Трайков“ 2а ДП „Тодор Димитров“, бул. „Георги Трайков“ 2а, София

c/o Jusautor, Sofia

Mayne Reid

The White Gauntlet

G.W.Dillingham Co., Publishers

New York

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3609]

Последна редакция: 2008-09-20 12:35:38

Алфред Велики — прочут англосаксонски крал (849–901). След като покорил Англия и изгонил датчаните, се проявил като добър администратор, законодател и покровител на писмеността. Основал Оксфордския университет. Б. пр.

Кавалер — рицар или благородник. Б. пр.

Сър — дума, изразяваща уважение при обръщение към мъж, а освен това — титла, която се дава в Англия на посветените в рицарско звание. Титлата не е наследствена. Б. пр.

Fete champetre (ф.р.) — празненство на открито. Б. пр.

Бъкс — съкратено от Бъкингамшайър, област в Средна Англия. Б. пр.

Антоан Вато — знаменит френски художник и гравьор (1684—1721), автор на високо ценени битови картини. Б. пр.

Petite (фр.) — малка, дребна. Б. пр.

Цитера — римска богиня на любовта. Б. пр.

Fjlius nobilis (лат.) — син на благородник. Б. пр.