Майн Рид - Бялата ръкавица

Вдъхновяван от благородни мисли, уверен в свещената кауза, сигурен, че ще заслужи благодарността на милиони още неродени хора, воинът на свободата се впуска срещу своя неприятел.

Действието беше внезапно, събитието — светкавично като смъртта на невестулка, смачкана под краката на ядосан горски пазач. След по-малко от двадесет секунди от започването на боя Скарт лежеше неподвижен върху пръстта на Марстоново поле, превит в стоманеното си облекло като купчина средновековни доспехи!

В това време двамата корнети бяха кръстосали сабите си, но преди някой от тях да успее да нанесе на другия смъртоносен удар, бойните рогове на роялистите изсвириха „Оттегляй се!“ и храбрите „зелени палта“ се впуснаха в полето и обърнаха в бягство обърканите кирасири, които в този миг използуваха много повече шпорите, отколкото сабите си.

Още едно действие и завесата трябва да се спусне над нашата драма.

Декорът на това действие е вече известен. И както често се случва в театъра, декорът се повтаря с много малка промяна в действуващите лица.

Бълстрод парк е отново оживен от „фет шампетр“ и пак както преди действието се развива в саксонския лагер.

Едно събитие, много по-радостно, отколкото предишното, беше събрало приятелите на сър Мармадюк Уейд, към които се числяха всички честни хора в графство Бъкс.

В лагера могат да се съберат хиляди хора. Той е пълен: толкова пълен, че едва ли има място за игрите: борба, фехтовка, кегелбан и топка — които въпреки това се играят въодушевено от запалянковците.

Какво е събитието? Някой друг син ли става пълнолетен? Това е невъзможно, защото само един е наследникът на имението на сър Мармадюк, а неговото пълнолетие вече бе отпразнувано.

Не е това. Събитие от много по-голяма важност беше събрало споменатата тълпа.

То би могло да се нарече двойно събитие: защото в този ден рицарят на Бълстрод отведе до олтара две невести — една предаде на собствения си син, а другата — на един „авантюрист“, известен преди като Хенри Холтспър, Черния конник, но напоследък наричан с името сър Хенри… полковник от армията на парламента и член на самия парламент.

Аз ви казах кои са младоженците. Не е необходимо да назовавам невестите — вие вече сте се досетили.

Погледнете двете двойки, застанали, на обраслия с трева насип, наблюдаващи игрите, радостни зрители на забавлението на народа.

За известно време очите ви ще се спрат върху, по-младата двойка — хубавата Лора Лъвлейс и нейния братовчед-съпруг — Уолтър.

Добре е, че първо погледнахте към тях, защото очите ви надали ще поискат да се върнат отново там.

Веднъж спрели върху Мериън Уейд, те едва ли ще искат да се откъснат от нея.

Там вие ще намерите най-хубавите цветове на природата — синия цвят на небето, златото, разливано от слънцето, блясъка на розата.

На тия красиви цветове отговарят и най-хубавите форми: овалът на челото, извитата линия на носа, заоблените ноздри, закръглените гърди и извивката, която продължава надолу от гъвкавата талия — всичко това е видимо доказателство, че в конструкцията на Мериън Уейд природата е използувала най-вещите си архитекти. Тълпата гледа само нея.

Тя е олицетворение на благородство и простота. Но когато хората се сещат за правата, които получиха напоследък, те поглеждат с благодарност и гордост към мъжа, застанал до нея — в него те виждат един от героите-патриоти, които им донесоха свободата.

В този ден на двойна сватба, както и тогава, на рождения ден на Уолтър, тук има танцьори на танца Морис.

И както тогава, пак са представяни „веселяците“ от шеруудската гора.

Но с някои дребни изключения тия, които сега ги представят, не са същите.

Огромният брадат мъж, който в гротескно облекло представлява Малкия Джон, е бившият разбойник Грегъри Гарт. Нищо чудно, че той изпълнява ролята си отлично.

Друг е изпълнителят и на Робин Худ, друга е и тази, която играе Девойката Мариан.

Мариан е девойка със златна коса, а водачът на разбойниците — Робин Худ, е бившият кирасир Уидърс, отдавна превърнат в смел поддръжник на парламента. Защо Бет Денси не е тук както по-рано? Къде е дърварят Уолфорд?

Малко от присъствуващите не биха могли да отговорят на въпроса, защото печалната трагедия, поради която отсъствуват и двамата, е все още жива в паметта на мнозинството.

Огромен човек на средна възраст, облегнат на едно дърво, с тъга наблюдава игрите.

Всички знаят, че това е старият Дик Денси, бракониерът.