Майк Резник - Оракула

„Хъм, да бях по-млад и силен, сигурно наистина щях да прецакам Чандлър, за да убия Оракула… и ако беше истина каквото казах на Тропо. Той пак хитрее прекалено. Ако всички Сини дяволи са като него, чудя се за какво им е притрябвала Пенелопа.“

— Поне ми кажете — изрече на глас, — нещо за мястото, където сте я настанили. Какви са размерите му, колко Сини дяволи го охраняват, какви системи за сигурност използвате.

— Сам ще видите, когато пристигнем.

— Така да бъде — въздъхна Ледения.

— Мендоса, едно нещо ще ви кажа още сега.

— Добре.

— Моята раса се нарича Лорхн. Смятаме прякора Сини дяволи за обида.

— Нямах намерение да ви обиждам. Досега съм чувал да ви наричат само Сини дяволи.

— Ние ви наричаме хора, а не… — Праед Тропо произнесе странно съчетание от звуци. — И научихме вашия език, въпреки че няма нищо общо с нашия. Демокрацията отлично знае названието на нашата раса, но продължава да си служи с този прякор и не изисква от своите дипломати да учат езика ни. Трябва ли да се учудвате, че не искаме да се присъединим към вас?

— Не съм нито политик, нито чиновник — отвърна Ледения. — Аз съм обикновен бизнесмен и отсега нататък с удоволствие ще ви наричам Лорхни. Щом смятате, че големите клечки в Демокрацията се отнасят пренебрежително към вас, кажете го на тях.

— Лично аз не поддържам никаква връзка с Демокрацията, нито имам такива намерения. Казах това на вас, защото ако останете жив, ще очаквам от вас да предадете думите ми на сегашните си работодатели.

— Така и ще направя — излъга Ледения.

Синия дявол млъкна, човекът също се отказа да му задава въпроси.

След около час усети, че колата завива наляво и изведнъж свистенето на вятъра затихна, явно заради масивна преграда — здания или някакви естествени възвишения. След около два километра спряха.

— Пристигнахме — съобщи Праед Тропо и прозорците отново станаха прозрачни.

Очите на Ледения се насълзиха от ярките отражения по пясъка. Първо забеляза сградата, добре прикрита под надвиснали скали. Постройката му се видя направо шантава и трудно премери дължината й на око — поне стотина метра.

Кварцовият покрив хвърляше налудничави отблясъци в червено, оранжево и златисто, а сините метални ивици на рамката изглеждаха твърде сложно преплетени.

Ледения потърси с поглед прозорци и врати — откри няколко, където не биваше да ги има, но никакви по нормалните им места, и сви рамене. Бе обикалял достатъчно дълго по чужди светове и вече не се опитваше да търси човешка логика, където не би могъл да я намери. Щом местните жители смятаха, че тук покривът трябва да се издига на петнадесет метра, а там да се спуска до три, беше готов да приеме факта, без да умува над обяснението му. Интересуваше го само жената под този покрив.

В края на сградата имаше огромна триъгълна врата и когато останалите слязоха от колата, шофьорът я подкара натам. Ледения предположи, че зад вратата е разположен просторен гараж.

Наоколо крачеха единадесет Сини дяволи, но маршрутите на обиколките им като че изобщо не бяха съгласувани. Нито един от тях не носеше оръжие.

— Тези кои са? — попита Ледения.

— Обслужващ персонал.

— Какво вършат?

— Изпълняват религиозни ритуали.

— Твърде удобни мишени са — отбеляза човекът.

— Значи по-скоро ще се присъединят към своя Бог — вдигна рамене Праед Тропо.

— А онова какво е? — Ледения посочи една от каменните форми, пръснати наоколо. — Прилича ми на фонтан.

— Какво е фонтан?

Човекът обясни и Синия дявол не скри неодобрението си.

— Нямаме излишна вода за подобни безсмислици.

— Добре, а за какво служат тези неща?

— Това са паметници, отбелязващи местата, където различни представители на моята раса загинаха в защита на Оракула. — Съществото добави внушително: — Всички до един бяха убити от агенти на Демокрацията.

— Явно са ме наели, за да се помирят с вас — отбеляза Ледения.

— Опитът ме учи, че хората никога не се стремят да поправят стореното зло — заяви Праед Тропо.

— Значи сте се сблъсквал само със зли хора.

— Мендоса, ще ви дам възможност да ми докажете, че греша. Но не очаквам да сте различен от останалите.

— Вижте какво, не искате да ви наричам Сини дяволи и аз се съобразих с желанието ви. Но имате навика да изказвате съждения за моята раса, макар да знаете, че не са верни.

— Не съм казал нищо, което да не е вярно.

— Според вас хората не заслужават доверие и презират вашата раса.