Майк Резник - Оракула

— Веднага ще повикам някого.

— Само побързай. Въпреки всичко не разчитам на тази защитена честота.

Специалистката беше готова за разговор след броени минути. Ледения й зададе множество въпроси, отговорите го удовлетвориха и той изключи радиостанцията. Изчака няколко минути да се убеди, че никой не е засякъл разговора и не се кани да го арестува. През следващите два часа беше много зает — възползва се от току-що получената информация. Накрая се просна на койката си и заспа на секундата, изтощен и телесно, и психически от този ден.

Още с изгрева на слънцето Праед Тропо му се обади и поиска веднага да го види. Навън вече беше твърде топло, а въздухът се сгорещяваше с всяка минута. Ледения нахлупи широкопола шапка, за да предпази очите си от слънчевите лъчи.

— Обмислих предложението ви — съобщи военачалникът, докато вървяха към чакащата ги кола. — Реших да приложим вашия план за залавянето на убиеца.

— Благодаря.

— Мендоса, няма за какво да ми благодарите. Трябва да се справим с много опасно положение. А вие ще рискувате живота си.

— Вече ви казах, че ми плащат добре за рисковете.

Лицето на Праед Тропо показа ясно какво мисли той за раса, която би направила всичко за пари.

— Къде ще ходим? — попита Ледения, когато военачалникът му махна да влезе в колата.

Вътре се бяха настанили още четирима въоръжени Сини дяволи.

— Където вие пожелахте да отидем.

Изведнъж прозорците на возилото се затъмниха и се включи осветлението.

— В щаба на Оракула?

— Познахте — потвърди Праед Тропо. — Не е нужно да знаете къде е разположен, затова затъмнихме прозорците.

Ледения се опитваше напразно да седне по-удобно. За пръв път, откакто стъпи на Хадес, остро усети неприятната, почти горчива миризма на Сините дяволи. В колата нямаше климатична инсталация, защото местните жители понасяха добре жегата. Устата на човека пресъхна в миг. След няколко минути вече се потеше обилно, дрехите му подгизнаха, а стъпалото на здравия му крак жвакаше неприятно в обувката.

— Колко остава? — попита прегракнало.

— Може би час, може би два — нехайно отговори Праед Тропо.

— Чудесно — промърмори човекът.

— Не ви понася климатът ли?

— Да, и то много.

— О, тъй ли било! — изрече военачалникът без дори намек за загриженост.

Колата се носеше бързо в незнайна посока. Ледения откри, че му е по-удобно да седи приведен напред, опрял лакти на коленете си. Но само след десетина минути гърбът го заболя и той пак се облегна назад. Долавяше, че състоянието му дава истински повод за веселие на Сините дяволи.

— В някакъв град ли отиваме? — попита човекът с надеждата, че разговорът поне ще отвлече мислите му от това окаяно положение.

— Какво ви накара да предположите това?

— Защото би било по-трудно да открият сградата, където е Оракула, ако наоколо има още стотици такива.

— Тя не се бои от нападения.

— Разкажете ми нещо за нея.

— Защо?

— Рискувам живота си, за да я спася. Естествено е да съм любопитен.

— Тя не е заплашена от нищо. Тук сте само за да помогнете в залавянето на престъпник, който би могъл да навреди на мои сънародници.

— Защо я наричате Оракула? Да не изрича някакви мистични послания от отвъдното?

— „Оракул“ е дума от земния език. Тя сама си избра името. Не знам какво означава.

— А защо живее сред вас?

— Вече казах, че това не ви засяга — напомни Праед Тропо.

— Как изглежда?

— Като всеки друг човек.

— Да, но всеки друг човек е смъртен и уязвим. Защо сте толкова уверен, че тя е недосегаема?

— Мендоса, започвате да прекалявате с въпросите.

— Демокрацията ми плаща тлъста сумичка, за да се погрижа за безопасността на тази жена. Значи някой друг е платил твърде много, за да се отърве от нея. Ще ми се да знам какво я прави толкова важна. А вашето твърдение, че тя е в пълна безопасност, ме озадачава.

— Моля ви да млъкнете, Мендоса. Досаждате ми с тези въпроси.

— Ами тогава отговорете ми и ще спра да ви питам.

— Хрумна ми нещо, за което вие несъмнено сте се досетил отдавна. Чандлър може и да е получил повече от десет милиона кредита, за да убие Оракула. Щом знаете кой го е наел и щом алчността е най-силната подбуда за хората, струва ми се твърде вероятно и вие да се опитате да я убиете, ако прецените, че обстоятелствата ви позволяват това.

— Постоянно чувам от вас, че е невъзможно тази жена да пострада — сопна се Ледения. — Нима ме лъгахте досега?

— Не. Но може да причините смъртта на мои сънародници, за което ще ми потърсят отговорност. Именно аз ви разреших да дойдете тук. Затова няма да ви кажа нищо повече за Оракула. Мислете как да заловим Чандлър. Другото не е ваша работа.