Майк Резник - Оракула

— Началник ли сте?

— Заемам отговорен пост. Каква информация искате да ми съобщите?

— Въпросът е твърде деликатен. Бих искал да поговоря с вас лично.

— Нямате разрешение за кацане на Алфа Крепело III.

— Дори за да спася живота на Оракула? — учуди се Ледения.

Лицето на Синия дявол не се промени, но тонът му стана по-умерен.

— Продължавайте — подкани той.

— В момента на Алфа Крепело III се намира професионален убиец — човек, който е нает да ликвидира Оракула. Той не работи за Демокрацията. Всъщност именно Демокрацията, която няма никакво желание да избухне междупланетен скандал, ми възложи задачата да попреча на убиеца. Но за да я изпълня, имам нужда от вашето съдействие.

— Оракула не е в опасност — заяви съществото. — Никой не може да й навреди.

— Демокрацията контролира петдесетина хиляди светове, но никъде по тях няма по-хитър убиец от този. Сигурен ли сте, че сте готов да поемете такъв риск?

— Щом е най-хитрият убиец, как възнамерявате да му попречите?

— Лично аз не мога да сторя това — призна Ледения. — Най-добрите ми години отдавна останаха зад гърба ми. Все пак познавам похватите на този човек, а и ще го разпозная. Надявам се да ви помогна при залавянето му.

— Изпратете ни холограмата и ретинаграмата му, а ние ще се погрижим за него.

— Ако организирам залавянето му, ще ми бъдат изплатени десет милиона кредита. Но ще получа парите единствено в случай че мисията ми завърши успешно. Демокрацията няма да има никакъв мотив да ми ги даде, ако вие свършите работата вместо мен. Или ще си сътрудничим, или се връщам на Последен шанс, а Оракула да се оправя както може.

— Защо трябва да ви вярвам? — скептично подхвърли Праед Тропо.

— Можете да се допитате до човека, който ми възложи задачата.

— А защо да вярвам на който и да е човек?

Ледения очакваше този въпрос. Сега беше времето да изиграе най-силния си коз — предложението, на което бе готов да заложи живота си.

— Охотно ще се поставя на ваше разположение, докато се убедите, че ви казвам истината. Не се съмнявам, че имате устройства, подобни на детектора на лъжата. Нямам нищо против да ме разпитате и да проверите реакциите ми с такова устройство.

— Имам нужда от време, за да обмисля решението си — заяви Праед Тропо.

— Разбирам ви, но моля да разберете, че всяка пропусната минута е в полза на убиеца.

„А и колкото по-малко време имаш да се сетиш за изненадващ въпрос, толкова по-добре.“

Този път мълчанието трая най-много тридесет секунди.

— Ще излъчим координатите на площадката за кацане — съобщи Синият дявол. — Трябва да изключите всички оръжейни системи на кораба си или ще бъдете унищожен.

— Нямам никакви оръжейни системи — отвърна Ледения.

— Предаваме координатите.

Корабът бе насочен към военен космодрум, където кацна след четиридесет минути. Ледения излезе в непоносимо жежкия въздух на Хадес и веднага бе заобиколен от цял взвод Сини дяволи. Отведоха го набързо в близката сграда, където го чакаше Праед Тропо.

— Трябва да ви е ясно, че ако ви уличим в лъжа, ще бъдете затворен и най-вероятно екзекутиран — каза военачалникът вместо поздрав.

— Съзнавам това. Но щом се уверите, че съм искрен с вас, надявам се да работим заедно.

— Ще видим.

— Нека ви кажа още нещо. Аз съм независим бизнесмен, който се опитва да стане още по-независим. Лично на мен не ми пука дали Оракула ще живее милион години, или ще се спомине още утре.

— А защо трябва да знам това?

— Опитвам се да ви накарам да разберете, че можете да ми се доверите, защото се ръководя от най-древната и силна човешка подбуда — алчността. Нямам причина да ви лъжа, напротив.

— Мендоса, ако казвате истината, няма за какво да се безпокоите — отвърна Праед Тропо. — Последвайте ме.

Тръгнаха по коридора, придружени от взвода. Ледения не бе виждал такъв коридор през живота си. Сякаш се бе пръкнал от фантазията на пиян до смърт архитект или направо от мозъка на луд. Таванът се издигаше пет метра нагоре, после се спускаше отведнъж, така че трябваше да се наведат, за да не си ударят главите. Криволичеше без никакво видимо обяснение, отстрани нямаше врати или открити помещения. И когато Ледения вече бе уверен, че са се върнали там, откъдето тръгнаха, внезапно се озоваха в голяма стая.

Стените образуваха чудати ъгли помежду си, а таванът приличаше на застинала вълна от бурен океан. В отсрещния край на стаята бяха наредени машини, но никоя от тях не приличаше на нещо познато. До една от тях бе поставен стол, явно предназначен не за човеци. Като се вгледа, Ледения прецени, че на тази измишльотина и един Син дявол би се чувствал доста неудобно.