Майк Резник - Оракула

— Ще бъда много изненадан, ако някога ти се обади — заяде се Тридесет и две. — Знаеш ли какво е направил още щом се появил в Порт Маракеш?

— Порт Маракеш ли?

— Това е един от тераформираните спътници на Алфа Крепело III.

— Ами ти ми кажи — предложи Ледения.

— Ликвидирал най-добрия наемен убиец там и поел неговия бизнес. После се преместил в Порт Маракайбо, където преди два дни премахнал и жената, която въртяла проституцията и рекета на втория спътник. — Тридесет и две опита да се успокои. — По дяволите, Карлос!… Твоят човек е станал цар на криминалните типове, при това е започнал с пари, дадени от мен!

Гостът поклати глава.

— Не ми казваш всичко, което знаеш.

— Не е вярно. Деянията му са установен факт.

— Познавам Свирача. Той няма никакво желание да напусне родния си свят. Дори поръчките приема, за да покрие разходите си за онази негова джунгла.

— Уверявам те, вече върти свои игрички — настоя Тридесет и две. — Работи само за себе си.

— Укроти се малко — посъветва го Ледения. — Подхванал е нещата точно както бих го направил аз. Първо си е разчистил място, за да уталожи подозренията на Пенелопа, че е дошъл заради нея, а и така по-лесно е могъл да си купи информация за нея. Явно е успял. Но в такъв случай не разбирам защо е трябвало да се мести на другия спътник.

— Преметнал ни е! — сопна се домакинът.

Ледения пак поклати глава.

— Не е останал достатъчно дълго в Порт Маракеш, за да си закрепи положението. Нещо го е принудило да се махне. — Той впи пронизващ поглед в Тридесет и две. — И ти ще ми кажеш какво е станало, ако искаш този разговор да продължи.

Домакинът отвърна на погледа му, но сведе глава и въздъхна.

— Опитали са се да го убият.

— Някой от твоите хора?

— Не, но и те работят за Демокрацията. Не сме единственото управление, което се тревожи от съществуването на Оракула.

— Стига де — изсумтя Ледения недоверчиво. — Били са от твоите кучета, защото си решил, че е най-добре да се отървеш от него. — Той прехвърли възможностите в ума си. — Значи Свирача е разбрал, че се опитваш да го отстраниш, затова се е преместил на другия спътник. Само че не ми е ясно защо не си е променил самоличността.

— Променил я е.

— А ти как разбра, че той е извършил второто убийство?

— Ликвидирал е жена, известна там като Кралица Нефрит. Мнозина от подчинените й ни описаха мъжа.

— Предполагам, че не сте успели да го спипате?

— Той просто изчезна. Но е само въпрос на време да се появи отново. Още не се е наложил като главатар.

На Ледения изглежда му беше много забавно.

— Виждам, че с годините не си помъдрял особено.

— А според тебе къде ще отиде?

— Вероятно вече е на Алфа Крепело III.

— Тогава защо е убил Кралица Нефрит?

— Нямам представа.

— Няма да се хвана на въдицата — троснато каза Тридесет и две. — Откакто е пристигнал в онази звездна система, всяка негова стъпка е имала за цел да вземе в свои ръце цялата мрежа от престъпници на два от спътниците.

— Мисли каквото искаш — нехайно отвърна Ледения. — Не съм дошъл тук да споря с тебе.

— Дойде, защото ти платих.

— Правилно. И срещу три милиона кредита поне съм длъжен да изслушам учтиво твоите дрънканици.

— Виж какво — разсърди се домакинът, — вече ти казах, че си имаме сериозни проблеми. Дори ако си прав и той е отишъл на Алфа Крепело III, не сме се отървали от затрудненията.

— Все още съм готов да те изслушам.

— Внушиха ни, че никой не иска да рискува и няма да измъкваме Оракула от планетата. Новата ми заповед е да я унищожа.

— Дано имаш късмет — подсмихна се Ледения.

— Нужно ми е нещо повече от късмет — натърти Тридесет и две. — Искам резултати… А Свирача дали ще я убие?

— Само ако не измисли начин да я отведе. Сигурно не си забравил, че точно за това ми плати.

— Можеш ли да се свържеш с него и да му съобщиш, че условията вече са други? Съмнявам се да ми повярва след случката в Порт Маракеш, макар че изобщо не бях забъркан в покушението срещу него.

— И аз се съмнявам — проточи замислено Ледения. — Ако вече е на планетата, ще се крие от всички, докато стигне до Оракула. Най-добрият вариант за тебе е да пратиш още някого и да се надяваш, че вторият ти агент ще изпревари Свирача.

— Вече пратих там осем човека — призна Тридесет и две. — Първите седем от тях са мъртви.

— А осмият?

Лицето на домакина се разкриви.

— Осмият е престъпник, когото освободих от затвора. Изпипва великолепно операциите си и убива, без да му мигне окото. — Той се подвоуми, но продължи: — Натъпках го с всякакви устройства — камера в окото, предавател в ухото, дори бомба в черепа, за да не се прави на интересен.