Майк Резник - Оракула

Когато следващата сутрин Чандлър излезе от пансиона, Джин вече го чакаше в собствената си наземна кола, малко по-очукана от служебната.

— Накъде сме? — попита, докато работодателят му се настаняваше на задната седалка.

— Обиколи два пъти квартала.

Шофьорът само изсумтя, но направи каквото му бе заповядано. След двете обиколки пак спря пред пансиона и се обърна към Чандлър.

— Никой не ни наблюдава.

— Никой не ни следи — поправи го Свирача. — Има сериозна разлика.

— Какво е станало? — напрегна се Джин.

— Нищо особено. Снощи ми се обадиха. Някой явно не ме иска тук.

— Ами естествено. Като дойде човек с твоята слава и все някой ще почне да си губи клиентите.

— Ще им се наложи да понесат някак това разочарование.

— Казах ти, че някой те е засякъл на космодрума. Сега къде да те откарам?

— Ще се помотаем.

— Но накъде?

— Ей така. Не мога да се захвана с работа, докато хората не разберат, че съм дошъл.

— А, знаят вече — убедено отвърна Джин. — Който и да е искал да те сплаши, всичките му познати вече са известени, че си тук. Хайде да пийнем нещо и да помислим.

— Ще те уведомя, когато те направя равноправен партньор в бизнеса — увери го Чандлър. — Потегляй!

Изведнъж шофьорът се ухили.

— Ясно! Не се размотаваш, а ги дразниш. Искаш оня от снощи да се покаже, за да му видиш сметката!

— Карай.

— Един момент. — Джин измъкна изпод седалката си звуков пистолет и провери заряда.

— Ти знаеш ли как да си служиш с това нещо?

— Не мога да се меря с тебе, но обикновено улучвам, когато се прицеля.

Чандлър помълча и изрече натъртено:

— Тогава не се прицелвай в нищо, преди аз да ти кажа.

Шофьорът кимна и затъкна оръжието в колана си.

— Добре, шефе. В каква посока сме?

— Ти познаваш града, ти решавай.

— Ами мога да те разведа по любимите местенца на тузарите, мога и да те откарам в свърталищата на наемниците.

— Избирам и едното, и другото.

Джин се зазяпа в бедняшки облечения мъж с издути джобове, застанал на подвижния тротоар, и едва не връхлетя върху предната кола. Избягна сблъсъка с остър завой в последния миг.

— Ти си гледай пътя — посъветва го Чандлър. — Аз ще се занимавам с потенциалния противник.

— Хич не беше потенциален — промърмори шофьорът. — До обяд петдесетина отрепки ще се наточат да ти смъкнат скалпа.

— Дръж юздите на въображението си — продължи със съветите си Свирача, докато се промъкваха през все по-плътните потоци от коли.

— А ти внимавай да не станеш много самоуверен — отвърна Джин. — Като си помисля, идеята ти за размотаване не ми харесва много.

— Мисленето не влиза в задълженията ти — сопна се Чандлър. — Предлагам ти да го оставиш на мен, докато не те помоля изрично за това.

Шофьорът сви рамене.

— Както желаеш.

— Именно това желая — потвърди Свирача, но изведнъж се напрегна. — Спри до тротоара.

Колата се закова до бордюра.

— Видя ли някого?

Джин вече посягаше към дръжката на пистолета си.

— Оня извънземен.

Свирача посочи едно плешиво човекоподобно със синкава кожа отсреща.

— Това Син дявол ли е?

— Ъхъ. И какво?

Чандлър се загледа задълго в извънземния, после се отпусна на седалката.

— Добре, карай нататък.

— Не отговори на въпроса ми — настоя Джин. — Какво ти пука за Сините дяволи?

— Не бях виждал такива твари досега.

— Много внимателно го разгледа.

— От любопитство.

Мълчаха не повече от минута и Джин не се стърпя.

— Да не мислиш, че някой от тях иска да те очисти?

— Казвал ли съм подобно нещо?

— Не беше нужно… Но вдън земя да потъна, ако разбирам защо Сините дяволи ще се дразнят, че си тук.

В колата пак настана тишина, защото шофьорът реши да не прекалява. Накрая заговори Чандлър:

— Колко остава до мястото, където ме водиш?

— Две-три минути.

— Разкажи ми нещо за квартала, през който минаваме.

— Наистина ли те интересува?

— Цяла сутрин не мога да ти затворя устата — отбеляза Чандлър с иронична усмивка. — Сега искам да говориш, а ти изведнъж взе да се дърпаш.

Джин сви рамене.

— Ти си шефът. Тази част от града се нарича Малкия Клас. Повечето хора тук са потомци на миньори от Клас VI и корабостроители от Клас II. В единия край живеят малко канфорити, но класаните не понасят други извънземни… В следващия квартал има страхотен бардак, ако такъв кеф ти е по вкуса.

— Не си падам.

— Виждаш ли го оня магазин? — Джин натисна спирачките, за да огледат по-добре мястото. — Разправят, че самият Сантяго убил там някакви жени преди два века. А в оня бар отляво продават най-добрите семена от алфанела. — Той се запъна. — Ти дъвкал ли си семена досега? — Тръсна глава и сам си отговори: — Не ми се вярва. В твоя занаят на човек не му трябва мътна глава.