Майк Резник - Пророчицата

— Аз съм Миропомазания. Моите хора ме следват заради вярата и убежденията си. Светските блага са от второстепенно значение за тях.

— Те не са по-второстепенни за вашите последователи, отколкото са за мен, господарю мой. Единствената разлика е, че аз не се стеснявам да го призная — той впери поглед в аскетичния мъж в бяла роба на другия край на масата. — Да вземем вашия човек на Олимп например.

— Мило Корбеккиан ми служи вярно седем години — отговори Миропомазания.

— Мило Корбеккиан ви служи седем години — поправи го Ломакс.

— Поставяте под съмнение неговата вярност?

— Нека кажем, че се опитвам да й дам определение. Сигурен съм, че е лоялен — към Мило Корбеккиан. И към госпожа Корбеккиан, ако има такава. И това си е капиталистически принцип. Но аз знам, че Корбеккиан е вземал поръчки от други хора освен вас и е уреждал различни убийства, за които вие нищо не знаете. — Той вдигна рамене. — Това не го прави нелоялен, господарю мой. По всяка вероятност другите му задачи не са имали нищо общо с вас или вашите планове.

— Откъде знаете, че е приемал други поръчки? — настоя Миропомазания.

— Работата ми е да знам — отвърна Ломакс. — Аз съм същият като хората, които наема.

— Не ви вярвам, господин Ломакс.

— Това си е ваше право, господарю мой — изрече с натъртено безразличие Ломакс.

Миропомазания го изгледа дълго и изпитателно.

— Докажете го — каза накрая.

— Как? — попита Ломакс. — Моята дума срещу неговата… Предполагам, че можете да проследите съобщенията, които получава и изпраща, ако решите да си направите труда.

— Няма. Въпросът е приключен.

Но Ломакс забеляза сянката на съмнение по лицето му и знаеше, че въпросът изобщо не е приключен. Доволен, той се наслади на останалата част от плодовете в чинията си и до края на обяда предлагаше догадки на кои от охраната е било платено да не забелязват присъствието на Хлапето тази сутрин. После докладваха за още един труп — някакъв нещастен прислужник, когото Хлапето беше убил и скрил в началото на деня, и Миропомазания, внезапно изпаднал в пристъп на гняв, отиде да види тялото и да разпита охраната. Ломакс се върна в стаята си и прекара повечето от следобеда, преструвайки се на заспал за заблуда на невидимите си наблюдатели.

Следващите два дни нещата вървяха нормално. Ломакс оставаше в покоите си колкото се може повече, говореше колкото се може по-малко по време на хранене, проверяваше сигурността на крепостта, тайно упражняваше все по-силната си лява ръка, а публично я пазеше, и дори започна да харесва месото на черната овца.

Тогава, в един късен следобед, два дни след като беше говорил с Ледения, Ломакс отново бе повикан в тронната зала, където Мойсей Мохамед Христос седеше на стола си, а върху слабото му лице се четеше триумф.

— Бяхте прав, господин Ломакс — възкликна Миропомазания, — както и през повечето време.

— Господарю мой? — Ломакс направи всичко възможно да изглежда объркан.

— Мило Корбеккиан.

— Какво за него?

— Той също е работел за Пророчицата, както вие самият предположихте.

— Знаех, че работи за някой друг освен за вас, господарю мой — отвърна Ломакс. — Никога не съм казвал, че е била Пророчицата. — Той замълча. — Предполагам, че ще искате да го премахна.

— Този въпрос вече е уреден.

— Много жалко. Може би щях да успея да измъкна от него някои данни за Пророчицата.

— Притежавам цялата информация, от която имам нужда.

— О?

Миропомазания се наведе развълнувано напред, а черните му като въглен очи блестяха тържествуващо.

— Тя се крие на планетата Моцарт в системата Алфа Монтана — и е практически беззащитна!

— Сигурен ли сте в това?

— Няма никакво съмнение — възкликна Миропомазания. — Силиконовото хлапе е бил изпратен тук, за да ни отвлече вниманието от нея, докато тя успее да укрепи защитата си. А от информацията, която притежавам сега, е абсолютно сигурно, че Корбеккиан е наемал още много хора, които да всяват ужас и объркване сред нас, да ни карат да се оглеждаме за предатели и конспиратори, вместо да обърнем очи към Моцарт.

— Ако информацията ви е вярна — започна внимателно Ломакс, — и ако тя наистина е беззащитна, следващият ни логичен ход е…

— Да атакуваме! — извика Миропомазания, довършвайки изречението вместо него. — Събрах всичките си сили и издадох заповед до моите командири: атакуваме Моцарт след три дни!

— Можем ли да се мобилизираме толкова бързо, господарю мой? — попита Ломакс, още веднъж удивен от точността, с която Ледения бе преценил положението.