Майк Резник - Пророчицата

— Довърши работата — обади се Пенелопа, когато Хлапето отстъпи назад.

— Защо? Няма да причинява неприятности доста дълго време.

— Казах — довърши работата — повтори Пенелопа.

Хлапето изгледа Мбоя, после се обърна към Пенелопа.

— Защо?

— Защото ти казах да го направиш, друга причина не е необходима.

— Мислех, че го пазите за някаква задача.

— Той я изпълни — отвърна Пенелопа, вперила поглед в далечината. — Довърши работата.

Хлапето я погледна още веднъж, после коленичи до Мбоя, сграбчи косата му и му преряза гърлото. Мбоя изхърка веднъж и умря.

— Доволна ли сте? — Хлапето се изправи.

— Да. Доволна съм.

— За какво беше всичко това? — Той се огледа за полиция, но не откри никого наоколо. — Защо не го убихте сама?

— Защото това беше част от обучението ти — обясни Пенелопа.

— Не научих кой знае какво — отвърна сухо Хлапето.

— Научи най-важния урок: когато ти кажа да направиш нещо, трябва да го направиш, дори да е свързано с риск и смърт… Научи също, че когато ти кажа да довършиш работата, не можеш да не ми се подчиниш — тя му се усмихна, а погледът й, вместо в бъдещето, бе втренчен в лицето му. — Скоро ще ми се подчиняваш, без да се колебаеш и без да се замисляш. Тогава ще си достоен за задачите, които ще ти поставя, и за наградите, които ще получиш. Доста бързо се учиш, Нийл Кайман.

— Казах ви и преди — вече не се казвам така.

— Знам, няма да използвам повече това име. Ти доказа своята вярност и си заслужи ново.

— Добре. Радвам се, че сме на едно мнение по този въпрос.

— Да — Пенелопа мина покрай трупа на Мбоя и тръгна към колата си. — Последвай ме, Фидо.

Хлапето понечи да възрази. После се сети за болката, която му беше причинила в началото на седмицата, въздъхна и я последва.

Пенелопа заповяда на входната врата да се отвори и въведе Хлапето през фоайето до голямата стая с изглед към езерото. Младежът се огледа и видя парцалена кукла на канапето.

— Чие е това? — попита той и я посочи.

— Моя — каза Пенелопа без признак за неудобство. Вдигна я и я притисна до гърдите си.

— Не сте ли прекалено голяма за кукли?

— Веднъж имах котенце. — Тя стисна по-здраво куклата, като че ли се страхуваше някой да не влезе в стаята и да й я отнеме. — Не идваше при мен и когато се опитвах да го погаля, съскаше и драскаше.

— Може да е било страхливо котенце — предположи той.

Тя поклати глава.

— Преди три месеца си купих кученце. Отиваше при всеки непознат и въртеше опашка, но никога не остана само с мен в една и съща стая.

— Парцалената кукла не може да ги замени.

— Вероятно — съгласи се тя. — Но никога не бяга от мен и не се опитва да ме предаде, а това не мога да го кажа за нито един човек, когото съм познавала.

— Нито един?

Тя замълча, тъга се изписа на лицето й.

— Много, много отдавна имаше една жена, която ме хранеше и ме защитаваше и която много обичах — но накрая дори тя се обърна срещу мен. — Тя извърна лице към Хлапето. — Много по-трудно е да си Пророчицата, отколкото си мислиш. Да знаеш, че всеки член на расата, която те е родила, те мрази и се страхува от теб.

— Вероятно имат причина. Снощи сте свършила страхотна работа срещу тях.

— Само защото Миропомазания издаде заповед за моята смърт — тя се усмихна горчиво. — Миропомазания, когото никога не съм срещала, не съм го предизвиквала, нито съм му се противопоставяла. Беше на път да атакува Демокрацията, но тогава някак си разбра за моите сили и реши да води война с мен вместо с армията. Ледения, който знае, че не може да ме спре и въпреки това ти плаща да ме шпионираш. Черната смърт, който знаеше какво става с онези, които не са ми верни, и предпочете да умре, вместо да остане да работи за мен. — Тя замълча и въздъхна. — Винаги съм знаела, че ще го направи.

— Ако сте знаела, че ще ви изостави, защо не се отървахте от него по-рано?

— Както ти казах, имаше да изпълнява задача.

— Да умре в Менует?

— Да ти даде възможност да докажеш своята вярност към мен. Беше необходимо да се окажеш в такава ситуация, в която би умрял, ако нямаш доверие в моите сили и не се подчиняваш на моята власт.

— Защо? — попита Хлапето. — Вече имахте Мбоя.

Тя поклати глава.

— Той беше обречен да ме изостави.

— А откъде знаете, че аз няма да го направя?

— Защото си достатъчно себичен, алчен и неморален и знаеш, че имаш най-голяма полза от лоялността си към мен.

— Не съм сигурен дали тази характеристика ми харесва.