Майк Резник - Пророчицата

— Тя е Пророчицата — обясни Мбоя. — Ако не мога да я убедя да ме пусне, какво друго ми остава?

— Радвам се, че видя грешката си. Сега искам и двамата да дойдете с мен. Имаме работа на друго място.

Мбоя и Хлапето се изправиха, оставиха няколко монети на масата и я последваха на улицата. Слънцето беше високо в небето, сутрешната роса се бе изпарила, а въздухът се бе стоплил. Няколко коли бяха паркирани пред различните магазини, но общо взето нямаше много пешеходци.

Пенелопа се обърна наляво и тръгна на юг, а Хлапето и Мбоя я последваха. Бяха изминали половин пряка, когато тя спря.

— Какво има? — попита Хлапето. Пенелопа се обърна към него, но погледът й бе фокусиран в бъдещето.

— Ресторантът не бе подходящото място — отговори тя. — Тук, на улицата, ще разрешим нашите конфликти.

— Не разбирам.

Тя посочи Мбоя.

— Този човек се опита да ме изостави. Все още храни надежда, че ще напусне планетата веднага щом се върна вкъщи. Не мога да търпя такова неподчинение.

Внезапно Хлапето почувства дулото на звуков пистолет в ребрата си.

— Извинявай, Хлапе — каза Мбоя, — но ми дай пистолета си.

Младежът остана неподвижен за момент.

— Дай му го — обади се Пенелопа.

— Не давам оръжието си на никого.

— Ще те убие, ако не му се подчиниш — рече Пенелопа. — И каква полза ще имам от теб тогава? Дай му го.

Хлапето се поколеба още миг, после много внимателно извади лазерния си пистолет и го подаде на Мбоя.

— Благодаря, че не се държа глупаво. — Мъжът затъкна пистолета в колана си, после погледна към Пенелопа. — Мислех, че имаме уговорка.

— Нямаше намерение да я спазиш.

— И какво ще стане сега? Ще умра от удар или от инфаркт? Или ще накарате метеор да падне върху главата ми? Зная, че не мога да докосна вас, но каквото и да ми се случи, смятам да пратя и него на оня свят.

— Няма да направя нищо, за да те спра — Пенелопа се усмихна — усмивка, която го ужаси много повече, отколкото мисълта за бъдещата му съдба.

— Нима ще ме оставите просто да стигна до космодрума и да взема кораба си оттам? — усъмни се Мбоя.

— Няма да доживееш да стигнеш до космодрума.

— Нали току-що казахте, че няма да ме убиете.

— Няма — Пенелопа погледна към Хлапето. — Той ще го направи.

— По дяволите, какви ги говорите? — попита рязко младежът. — Той е опрял пистолет в ребрата ми, а вие ме накарахте да му дам своя.

— Аз съм Пророчицата — каза тя спокойно. — Не обеща ли сляпо да ме следваш?

— Да, но…

— Тогава го убий.

Хлапето се вгледа за момент в безизразното й лице. После се опита с пета да избие пистолета от ръката на Мбоя.

Мъжът очакваше това и отстъпи назад. Хлапето не го улучи и се просна на улицата.

— Стани — заповяда Пенелопа.

Младежът се изправи внимателно, без да изпуска от очи звуковия пистолет, насочен към него.

— Не ме карай да го правя, Хлапе — рече Мбоя, раздвоявайки вниманието си между младежа и Пенелопа.

— Сега го нападни — подкани го Пенелопа.

— Вие сте луда! — отвърна грубо Хлапето. — Една стъпка към него и съм мъртъв!

— Срещу кого предпочиташ да се изправиш — срещу него или… срещу мен?

Хлапето обмисли въпроса й, после се хвърли към Мбоя с животинска ярост, очаквайки да бъде мъртъв, преди да го достигне.

Мбоя дръпна спусъка, звуковият му пистолет изпука и изключи. Миг по-късно Хлапето го хвана и двамата се затъркаляха на улицата. Деряха се, удряха се, ритаха се.

Хлапето се опита да извади ножа от ботуша си, но Мбоя го изби от ръката му и той излетя няколко метра встрани. После внезапно се изправиха и тогава младежът осъзна, че се бори с по-добър противник — мъж, който владее всяко бойно изкуство, чиито крака бяха смъртоносни като ръцете му и дори повече.

Хлапето опита удар с широк замах, но Мбоя се сниши, влезе под него, нанесе му два бързи удара с юмрук в ребрата и един ритник в челюстта, който го събори на земята.

Хлапето стана веднага и най-сетне си спомни за имплантираните чипове. Повече не се опита да надвие по-тежкия си противник, а се концентрира в блокирането на ударите с ръце и крака, като в същото време правеше опити да отвърне със светкавична сръчност. Проби защитата на Мбоя три пъти, но разбра, че не постига нищо особено и че скоростта му не може да срази опитния боец. Започна да отстъпва към ножа и миг по-късно позволи на Мбоя да го ритне здраво в гърдите, което го запрати обратно на земята.

Когато този път се изправи, държеше ножа в ръката си. Мбоя го видя и застана в отбранителна позиция, но всичките му умения не можеха да го предпазят от бързината, с която Хлапето размахваше оръжието. Няколко секунди бяха необходими на младежа да го наръга два пъти в ребрата и веднъж във врата. Мбоя инстинктивно сложи ръка на последната рана и откри тялото си. Хлапето заби ножа дълбоко в корема му. Мъжът падна на земята, стенейки, като държеше новата рана с две ръце.