Ерих Ремарк - Време да се живее и време да се мре

— Добре де, добре!

Мюке извади от джоба си пирографирана табакера от черешово дърво.

— Ще запалиш ли?

— Разбира се.

— Щайнбренер, фюрерът не пуши — каза нехайно Имерман.

— Затваряй си устата!

— Затваряй си я ти!

— Изглежда, че се чувствуваш прекалено добре, а? Щайнбренер повдигна дългите си мигли и го погледна изкосо.

— Като че ли си позабравил някои работи, а? Имерман се засмя.

— Не забравям лесно. Зная какво искаш да кажеш, Макс. Но не забравяй какво казах: фюрерът не пуши. Това беше всичко. Има и четирима свидетели. А че фюрерът не пуши, това знаят всички.

— Стига глупости! — каза Мюке.

— Започвайте да изравяте. Заповед на командира на ротата.

— Тогава, хайде!

Щайнбренер запали цигарата, която му бе дал Мюке.

— Откога се пуши по време на служба? — запита Имерман.

— Това не е по служба — обясни Мюке ядосано. — Оставете тези глупости и изравяйте русина. Хиршланд, хайде и ти.

Хиршланд се приближи. Щайнбренер се захили.

— Хубава работа за тебе, Исак! Да разравяш труп. Екстра работа — за еврейска кръв. Това укрепва сърцето и мускулите. Ето, вземи тази лопата.

— Аз съм три четвърти ариец — забеляза Хиршланд. Щайнбренер духна в лицето му дим от цигарата си.

— Нима! За мен ти си четвърт евреин и ако са те допуснали да се биеш рамо до рамо с истинските немци, това се дължи на добрината на фюрера. Хайде! Разрови тази руска свиня! Тя дразни носа на командира.

— Това не е русин — каза Гребер. Той единствен бе прехвърлил няколко дъски и бе започнал да разравя снега около ръката и гърдите на трупа. Сега вече ясно се различаваше прогнилата униформа.

— Не е ли русин?

Щайнбренер пристъпи бързо и сигурно като танцьор по клатушкащите се дъски и приклекна до Гребер.

— Наистина! Това е немска униформа. Той се обърна.

— Мюке, не е русин! Спечелих! Мюке се приближи тромаво. Той погледна в дупката, в която бавно се стичаше вода от краищата.

— Не ми е ясно — каза той навъсен.

— От една седмица намираме само руси. Това трябва да е някой от декември, който е затънал по-дълбоко.

— Може да е и от октомври — каза Гребер. — По него време нашият полк мина оттук.

— Глупости. От тия не може да бъде.

— Защо да не може? Тук водихме бой през нощта. Русите отстъпваха и ние ги следвахме по петите.

— Вярно е — заяви Зауер.

— Глупости! Подвозът сигурно е прибрал и погребал всички убити. В това няма съмнение.

— Не е толкова сигурно. В края на октомври вече валеше силен сняг и ние напредвахме много бързо.

— Това го казваш вече за втори път — каза Щайнбренер и погледна Гребер.

— Ако искаш, мога да го кажа още веднъж. Тогава ние направихме контранападение и напреднахме повече от сто километра.

— А сега отстъпваме, а?

— Сега сме отново тук.

— Значи сме в отстъпление, да или не? Имерман бутна Гребер предупредително.

— Да не би да напредваме? — запита Гребер.

— Скъсяваме нашите линии — каза Имерман и погледна подигравателно Щайнбренер право в лицето. — Цяла година вече. Стратегическа необходимост, за да спечелим войната. Та това всеки знае.

— На ръката има пръстен — каза Хиршланд внезапно.

Той бе продължил да работи и бе освободил от снега другата ръка на мъртвеца. Мюке се наведе над дупката.

— Наистина — каза той — и при това златен. Сватбена халка.

Всички се загледаха. Имерман се приближи до Гребер и му пошушна:

— Внимавай, иначе тази свиня ще ти провали отпуската. Ще донесе, че недоволствуваш. Той само чака такова нещо.

— Прави се на важен. По-добре ти самият внимавай повече. Ти си му повече на мушката, отколкото аз.

— Мен ми е все едно. Така и така няма да получа отпуска.

— Отличителните знаци на нашия полк — каза Хиршланд, който бе продължил да рови с ръце.

— Значи напълно сигурно не е русин, какво ще кажеш? — обърна се Щайнбренер насмешливо към Мюке.

— Не, не е русин — отговори Мюке ядосано.

— Хайде, давай пет рубли! Жалко, че не се обзаложихме на десет.

— Нямам пари в себе си.

— Тогава къде имаш? В банката? Хайде по-скоро плащай!

Мюке погледна Щайнбренер ядосано. След това извади портфейла си и преброи пет рубли.

— Днес всичко върви наопаки! Дявол да го вземе! Щайнбренер прибра парите.

— Струва ми се, че е Райке — каза Гребер.

— Как?

— Изглежда, че това е лейтенант Райке от нашата рота. Ето пагоните му. А тук на десния му показалец липсва най-горният прешлен.

— Глупости, Райке беше ранен и пренесен назад. Такива бяха сведенията.