Салман Рушди - Сатанински строфи

Отвън по Фийлдс снегът се настаняваше върху високите голи дървета и по плоското пространство на парка. Между ниските тъмни снежни облаци и покрития с бял килим град светлината беше мръсножълта на цвят, ограничена, неясна светлина, която оскучаваше сърцето и правеше мечтанията невъзможни. Там горе, спомняше си Али, там горе на осем хиляди метра светлината беше толкова ясна, че сякаш отекваше, пееше подобно на музика. Тук, на плоската земя, светлината беше плоска, обвързана със земята. Тук нищо не летеше, острилата беше увяхнала, не пееха птици. Скоро щеше да се стъмни.

— Мис Коун? — ръцете на момичетата, махащи във въздуха, я върнаха обратно в класната стая. — Призраци ли, мис? Истински? Вие се опитвате да ни метнете, нали? — Съмнението върху техните лица се бореше с възхищението. Тя знаеше въпроса, който всъщност искаха да зададат, и вероятно нямаше да го направят: въпроса за чудото на нейната кожа. Беше ги чула да шепнат възбудено, когато влезе в класната стая, истина е, виж колко е бледа, направо невероятно. Алилуя Коун, чиято леденост можеше да устои на слънцето на осем хиляди метра. Али снежната девица, ледената кралица. Мис, как така никога не хващате тен? Когато се изкачи на Еверест с тържествуващата експедиция на Колингуд, весятаиците ги нарекоха Снежанка и седемте джуджета, въпреки че тя не беше сладка a la Дисни, със своите по-скоро бледи, отколкото розовочервени пълни устни, със своята ледено руса вместо черна коса, със своите очи — не невинно ококорени, а по навик присвити срещу силния блясък на снега. Изненадващо за самата нея се надигна спомен за Джебраил Фаришта: в един момент от техните три и половина дни, буботейки с обичайната си липса на задръжки: „Бейби, ти не си айсберг, каквото и да казват. Ти си страстна лейди, биби. Гореща като кахори.“ 135 135 Грах с подправки. Той се престори, че духа опарените върхове на пръстите си и размаха ръка, за да подсили думите си: О, много горещо. О, лиснете вода! Джебраил Фаришта. Тя се овладя: Хайде, време е за работа.

— Призраци — повтори тя твърдо. — При изкачването на Еверест, когато минах край ледения водопад, видях един мъж да седи на оголената скала в поза лотос със затворени очи и вълнена шапка в шотландско каре на главата, пеещ старата мантра Ом мани падме хум.

Заради архаичното му облекло и изненадващо държане, тя веднага предположи, че това е сянката на Морис Уилсън, йогина, който се беше готвил за солово изкачване на Еверест през 1934 г., гладувайки три седмици, за да циментира толкова здрав съюз между тяло и душа, че планината да бъде твърде слаба да ги раздели. Беше се изкачил с лек самолет, докъдето можеше да го закара, бе кацнал нарочно аварийно на снежно поле, бе се насочил нагоре и никога не се бе върнал. Уилсън отвори очите си, когато Али наближи, и кимна леко за поздрав. Той вървя до нея през останалата част от деня или вися във въздуха, докато тя си пробиваше път нагоре по стената. Веднъж тупна по корем в снега на един остър наклон и се заплъзга нагоре, сякаш караше невидим антигравитационен тобоган. Али установи, че се държи твърде естествено, като че току-що случайно се е срещнала със стар познат, по причини след това неясни за нея.

Уилсън бърбори до насита: „Тези дни нямам достатъчно компания, по единия или другия начин — и изрази между другите неща своето силно раздразнение, че тялото му било намерено от китайската експедиция през 1960. — Малките жълти педали имаха нахалството, безочието да заснемат трупа ми.“ Алилуя Коун беше поразена от яркото жълто-черно шотландско каре на безупречния му къс голф. Всичко това разказа на момичетата от девическото училище в Брикхол Фийлдс, които бяха написали толкова много писма с молба да говори пред тях, че тя не можеше да откаже. „Трябва да го направите — молеха се те писмено. — Вие дори живеете тук.“ От прозореца на класната стая тя можеше да различи апартамента си от другата страна на парка, едва видим през засилващия се снеговалеж.

Онова, което не каза на класа, беше следното: когато призракът на Морис Уилсън описа с търпеливи подробности своето собствено изкачване и също така следсмъртните си открития, например бавния, със заобикалки, безкрайно деликатен и неизменно непродуктивен ритуал на чифтосването на йети, който той беше наблюдавал скоро на Южен Кол — на нея й се стори, че нейното видение на ексцентрика от 1934, първото човешко същество, опитало да изкачи само Еверест, сам един вид ненавистен снежен човек 136 136 Според вярванията на населението огромно чудовище, търсещо човешки същества. , не е било случайност, а някакъв вид наблюдателен пост, една декларация за родство. Едно предсказание за бъдещето може би, защото беше в момента на раждането на тайната й мечта, невъзможното нещо: мечтата за самотното изкачване. Също така беше възможно Морис Уилсън да е ангелът на нейната смърт.