Салман Рушди - Сатанински строфи

Ченгиз Чамчауала стана много тих през тези дни, сякаш не се интересуваше дали яде или пие, или прави каквото и да било, доволно си седеше в хотелската стая, гледайки телевизия, особено когато даваха Флинтстоун, защото, каза той на сина си, Уилма биби му напомня Насрийн. Салахудин се опита да докаже, че е мъж, постейки заедно с баща си и опитвайки се да го надмине, но никога не успяваше, и когато спазмите ставаха твърде силни, излизаше от хотела до близката евтина закусвалня, откъдето можеше да се купят за вкъщи печени пилета, които висяха тлъсти на витрината и бавно се въртяха на шишовете на грила. Когато внасяше пилето в хотелското фоайе, той се чувстваше смутен, не желаейки служителите да го видят, така че го тъпчеше в двуредния си шевиот и се качваше на асансьора, вонейки на печено на шиш, с издут шлифер и почервеняващо лице. С пилешки гърди под втренчените погледи на важни дами и асансьорни хопове той почувства раждането на онази непреклонна ярост, която щеше да гори в него неотслабваща повече от четвърт век; която щеше да изпари неговото детско обожание към баща му и да го превърне в невярващ човек, който след това щеше да направи всичко възможно да живее без бог от какъвто и да е вид; която щеше да подхранва може би неговата решимост да стане нещото, което баща му не-е-и-никога-не-може-да бъде, а това е един-добър-и-истински англичанин. Да, англичанин, дори ако майка му беше права за всичко, дори ако тук имаше само хартия в тоалетните и хладка използвана вода, пълна с кал и сапун, в която да влезеш след физическото, дори ако това означаваше живот, прекаран сред зимно оголените улици, чиито пръсти отчаяно сграбчваха малкото бледи часове на прецеждаща се водниста светлина. През зимните нощи той, който никога не беше спал под повече от един чаршаф, лежеше под планини от вълна и се чувстваше като образ от древен мит, осъден от боговете гърдите му да бъдат притискани от морена; но както и да е, той ще стане англичанин, дори ако съучениците му се кикотеха на неговия глас и го изключваха от своите тайни, защото това изключване само засилваше неговата решимост, и тогава започна да играе, да открива маски, които съучениците щяха да признаят, бледолики маски, клоунски маски, докато не ги изигра да мислят, че той е о’кей, че е хора-като-нас. Той ги измами по начина, по който чувствително човешко същество убеждава горили да го приемат в своето семейство, да го галят и милват и да тъпчат банани в устата му.

(След като беше уредил последната сметка и портфейлът, намерен някога на края на една дъга, беше изпразнен, баща му каза: „Видя ли? Плащаш собствените си разноски, без да задлъжнееш. Направих мъж от теб.“ Но какъв мъж? Това е, което бащите никога не знаят. Никога предварително; никога преди да е станало твърде късно.)

Един ден, скоро след като беше започнал в училището, той слезе долу за закуска, за да открие пушена херинга в чинията си. Седеше втренчен в нея, без да знае откъде да започне. След това я сряза и получи хапка, пълна с малки костици. И след като издърпа всичките, отново хапка и още кости. Неговите съученици в мълчание го наблюдаваха как страда; нито един от тях не каза, виж, нека ти покажа, яде се по този начин. Отне му деветдесет минути, докато изяде рибата, и не му беше разрешено да стане от масата, докато не свърши. По това време той трепереше и ако беше способен да плаче, щеше да го направи. Тогава му хрумна мисълта, че му беше даден важен урок. Англия беше странна на вкус пушена риба, пълна с шипове и кости, и никой никога няма да му каже как да я яде. Той откри, че е невъзможна личност. „На всички ще им покажа — закле се той. — Ще видите дали няма.“ Изядената пушена херинга беше първата му победа, първата му стъпка в завладяването на Англия.

Говори се, че Уилям Завоевателят е започнал, изяждайки хапка английски пясък.

Пет години по-късно си беше у дома, след като беше завършил училището, чакайки да започне английският университетски семестър, и неговата трансмутация във вилаетлия беше доста напреднала.

— Виж колко добре се оплаква — дразнеше го Насрийн пред баща му. — За всичко има готова голяма, голяма критика, вентилаторите са закрепени твърде хлабаво към таваните и ще паднат, за да ни отрежат главите, докато спим, казва той, и храната е твърде тлъста, защо не готвим някои неща без пържене, иска да знае той, балконите на горния етаж са несигурни и боята се е олющила, защо не можем да се гордеем с нашата обстановка, нали, градината е обрасла, ние сме просто хора от джунглата, мисли той, и виж колко груби са филмите ни, как не им се наслаждава, и толкова много болести, че дори не можеш да пиеш вода от чешмата, боже мой, той наистина се образова, съпруже, нашият малък Салу, върнал се от Англия и говори толкова хубаво, и така нататък.