Салман Рушди - Сатанински строфи

По това време бяха минали пет и половина години, откакто младият Салахудин, огирлянден и предупреден, се качи на един Дъглас DC-8 и отпътува на Запад. Пред него бе Англия; до него неговият баща Ченгиз Чамчауала; под него дом и красота. Подобно на Насрийн на бъдещия Саладин никога не му беше лесно да плаче.

На този пръв в живота му самолет той чете фантастични разкази за междупланетно преселение: „Фондацията“ на Азимов, „Марсианските хроники“ на Рей Бредбъри. Той си представяше, че DC-8 беше корабът-майка, носещ призваните, божиите и човешките избраници през невъобразими разстояния, пътувайки поколения наред, размножавайки се евгенично, така че тяхното семе един ден да пусне корен някъде в един прекрасен нов свят под едно жълто слънце. Той сам се поправи: не кораб-майка, а кораб-баща, защото в края на краищата там беше великият човек Абу, таткото. Оставяйки настрана доскорошните си съмнения и оплаквания, тринадесетгодишният Салахудин отново навлезе в детското обожание на баща си, защото той го, го, го боготвореше, беше велик баща, докато не започнеш да развиваш собствен разум и след това да спориш с него, което беше наречено предателство към неговата любов, но това няма значение сега, аз го обвинявам, че се превърна в моето върховно същество, така че това, което се случи, беше като загуба на вярата… да, кораб-баща, въздушният кораб не беше майчина утроба, а метален фалос, и пътниците бяха сперматозоиди, чакащи да бъдат пролети.

Пет и половина часа времеви пояси; обърни си часовника наобратно в Бомбай и ще видиш времето в Лондон. Моят баща, щеше да си мисли години по-късно Чамча в средата на своята горчивина. Обвинявам го в преобръщането на времето .

Колко далече отлетяха те? Петте и половина хиляди километра отлетяха като гарвани. Или: от индийското до английското, едно неизмеримо разстояние. Или изобщо не толкова далече, защото те се издигнаха от един голям град, паднаха в друг. Разстоянието между градове винаги е малко; селянин, пътуващ сто мили до град, пресича по-празно, по-тъмно и по-ужасяващо пространство.

Какво направи Ченгиз Чамчауала, когато самолетът се издигна: опитвайки се синът му да не види, че го прави: той кръстоса по два пръста от всяка ръка и започна да върти палците си.

И когато бяха настанени в един хотел на няколко фута от древното разположение на дървото Тайбърн 47 47 Бесилките, където преди са провеждани екзекуциите. , Ченгиз каза на сина си:

— Вземи. Това ти принадлежи. — И протегна на една дължина на ръката си един черен сгъваем портфейл, за чийто произход не можеше да има съмнение. Вече си мъж. Вземи.

Връщането на конфискувания портфейл заедно с цялата валута се оказа един от малките капани на Ченгиз Чамчауала. През целия си живот Салахудин беше заблуждавай от тях. Щом баща му искаше да го накаже, той му предлагаше подарък, парче вносен шоколад или консерва сирене „Kpacjyr“ и го сграбчваше, когато идваше да ги вземе. „Магаре — присмиваше се Ченгиз на малкия си син. — Винаги, ама винаги морковът те докарва до пръчката ми.“

В Лондон Салахудин взе предложения портфейл, приемай-ки подаръка на възмъжаването, след което баща му каза:

— Сега, когато си мъж, на теб се пада да се грижиш за стария си баща, докато сме в град Лондон. Ще плащаш всички сметки.

Януари 1961. Година, която можеш да преобърнеш и тя за разлика от часовника ти все още ще показва същото време.

Беше зима, но когато Салахудин Чамчауала започна да трепери в стаята си в хотела, беше от уплаха почти до смърт: неговото гърне със злато внезапно се беше превърнало в проклятието на магьосник.

Тези две седмици в Лондон, преди да замине за интерната, се превърнаха в кошмар от касичка и сметки, защото Ченгиз имаше предвид точно това, което каза, и нито веднъж не пъхна ръка в своя джоб. Салахудин трябваше да купи дрехите си като например двуреден шлифер и седем раирани в бяло и синьо ризи „Ван Хюзин“ с подвижни полутвърди яки, които Ченгиз го накара да носи всеки ден, за да свикне с копчетата за яка, и Салахудин чувстваше сякаш гол нож се забива точно под новопокаралата му адамова ябълка; и трябваше да подсигури достатъчно за стаята в хотела и всичко останало, така че беше твърде нервен да помоли баща си дали не може да отидат на кино, но не отидоха на нито един филм, дори не на „Истински ад в Св. Трайниън“, или да хапнат в ресторант, нито едно китайско блюдо, и години по-късно той не си спомняше нищо от своите първи четиринадесет дни в любимата си Елоуин Дийоуин освен лири шилинги пенсове, подобно на ученика на царя-философ Чанакя 48 48 Чанакя Вишнугупта — легендарен съветник на принцове, включително Чандрагупта, първия император, носещ това име. , който попитал великия мъж какво е имал предвид, казвайки, че човек може да живее на света и същевременно да не живее в него, и на когото било наредено да пренесе пълна до ръба кана с вода през празнична тълпа, без да разлее и капка под заплаха от смърт, така че когато се върнал, не могъл да опише празненството, защото бил като сляп и виждал само съда на главата си.