Салман Рушди - Сатанински строфи

След като огненият поток се появява от устата на златния му тромпет и поглъща приближаващите се мъже, обгръщайки ги в пашкул от пламък, погубвайки ги толкова изцяло, че дори и обувките им не остават цвъртящи на тротоара, Джебраил разбира.

Той отново върви, оставяйки зад себе си благодарността на курвите, насочвайки се по посока на района Брикхол, заедно с Азраил в големия си джоб. Нещата започват да се изясняват.

Той е архангел Гавриил, ангелът от Рецитацията със силата на откровението в ръцете си. Той може да бърка в гърдите на мъже и жени, да изважда желанията им от най-скритите ъгълчета на сърцата им и да ги прави действителност. Той е утолителят на желанията, насищащият страстите, сбъдващият мечтите. Той е джинът от лампата и неговият господар е Рух.

Какви желания, какви императиви има в среднощния въздух? Той ги вдишва. — И кимва, така да бъде, да. — Нека бъде огън. Това е град, който се е пречистил сам в пламък, очистил се е, изгаряйки до основи.

Огън, падащ огън.

— Такава е присъдата на Бог в неговата ярост — обявява Джебраил Фаришта на размирната нощ, — нека да бъдат задоволени желанията в сърцата на хората и те да бъдат погълнати от тях.

Евтини високи жилища го обгръщат. Негрите ядат лайната на белия човек, подсказват неоригиналните стени. Сградите имат имена: Изандхлуана, Рокс Дрифт 297 297 На 22.1.1879 г. зулусите атакуват и унищожават британската войска в южноафриканското село Изандхлуана, нанасяйки едно от най-големите поражения на Британия в модерната история. По-късно същия ден 4000 зулуси нападат мисия Рокс Дрифт, където героично се отбранява малка група британски войници. . Но сега се осъществява едно ревизионистично начинание, защото две от кулите са преименувани и сега носят имената Мандела и Toussaint L’Ouverture 298 298 Чернокож водач на успешната хаитянска революция по време на Френската революция. . — Кулите се изправят върху кокили и в бетонната безформеност под и между тях вие един вечен вятър и завихря боклуците: захвърлени кухненски уреди, спукани велосипедни гуми, парчета от счупени врати, крака от кукли, зеленчукови остатъци, измъкнати от пластмасови торби за отпадъци от гладни котки и кучета, пакети от бързи закуски, търкалящи се консервени кутии, разбити изгледи за работа, изоставени надежди, изгубени илюзии, изразходвани ядове, натрупана горчивина, повърнат страх и една ръждясваща вана. Той стои неподвижно, докато малки групи обитатели бързат покрай него в различни посоки. Някои (не всички) носят оръжия. Бухалки, бутилки, ножове. Всички групи съдържат бели младежи, както и чернокожи. Той вдига своя тромпет до устните си и започва да свири. Малки напъпили пламъчета скачат нагоре по бетона, разпалвани от изоставената собственост и мечти. Има една малка гниеща купчинка завист: тя гори зеленикаво в нощта. Огньовете са от всеки цвят на дъгата и не всички от тях се нуждаят от гориво. Той издухва малките цветове на огъня от своя рог и те танцуват върху бетона, без да имат нужда нито от горивни материали, нито от корени. Ето един розов! Там какво би било красиво?

Зная: една сребърна роза. — И сега пъпките разцъфтяват в букети, те се катерят подобно на виещи се растения по стените на кулите, протягат се към своите съседи, образувайки живи плетове от многоцветен пламък. Сякаш гледаш лъчиста градина, нейният растеж ускорен много хиляди пъти, една разцъфтяваща, процъфтяваща градина, ставаща задушаваща, заплетена, трудна за проникване, градина от гъсто преплетени химери, съперничещи по своя собствен жарък начин на гората от тръни, която израсна около замъка на една спяща красавица в друга приказка много отдавна.

Но тук няма красавица, спяща вътре. Тук е Джебраил Фаришта, крачещ в свят от огън. На Хай стрийт той вижда къщи, построени от пламък, със стени от пламък и пламъци като събрани завеси, висящи по прозорците. — Има мъже и жени с огнени кожи, разхождащи се, тичащи, кръжащи около него, облечени в палта от огън. Улиците са станали огненочервени, разтопени, река с цвета на кръвта. — Всичко, всичко е лумнало, докато той свири на веселия си рог, давайки на хората това, което искат, косата и зъбите на гражданството пушат и са червени, гори стъкло, птиците прелитат отгоре с пламтящи крила.

Врагът е много близо. Врагът е магнит, око на водовъртеж, неустоимият център на черна дупка, гравитационната му сила, създаваща най-сетне хоризонт, от който нито Джебраил, нито светлината може да избягат. По този път, вика врагът. Ето ме тук.