Салман Рушди - Сатанински строфи

— Плановете бързо се изизпълняват — обеща Сисодия. — Шшоуто трябва да продължи.

Следващото нещо, което тръгна накриво, беше в Джебраил.

Решимостта на Сисодия да остави хората да се чудят коя е Черната звезда, означаваше, че Джебраил трябваше да влезе през сценичната врата, облечен в бурка 247 247 Обгръщащо цялото тяло було, носено от консервативни мюсюлманки. . Така че дори неговият пол да остане загадка. Беше му дадена най-голямата гримьорна — една черна петолъчка беше закачена на вратата — и беше безцеремонно заключен вътре от очилатия коленообразен продуцент. В гримьорната той откри своя ангелски костюм, включващ приспособление, което, прикрепено към челото му, щеше да накара крушки да светнат зад него, създавайки илюзията за ореол; и една затворена телевизионна система, по която можеше да гледа шоуто — Митхун и Кими лудуваха в диско-дивану 248 248 Диско дивану означава буквално луд по диското и е заглавие на хинди дискохит от края на 70-те. ; Джаяпрада и Реха (няма връзка: мегазвездата, а не плода на въображението върху килим), величествено съгласяващи се за интервюта на сцената, в които Джая разкри мнението си за полигамията, докато Реха фантазираше за алтернативен живот.

— Ако бях родена извън Индия, щях да бъда художник в Париж — мъжкарски каскади от Винод и Дхармендра; Шридеви, която потеше сарито си — докато настана време той да заеме мястото си в една движена от лебедка „колесница“ високо над сцената. Имаше безжичен телефон, по който Сисодия му се обади, за да му каже, че салонът е пълен:

— Тук има от всички видове — тържествуваше той и започна да обяснява на Джебраил своята техника за анализи на тълпата: можеш да различиш пакистанците, защото са облечени по последния писък на модата, индийците, защото не са, а бангладешците, защото са облечени зле, всичките тези алени, розови и зззлатни гота, които харесват — и които друг път оставаха мълчаливи; и най-накрая една голяма завита като подарък кутия от неговия внимателен продуцент, която излезе, че съдържа мисис Пимпле Билимория с обаятелно изражение и известно количество златна лента. Киното беше в града.

Странното усещане започна — което означава, че се върна, — когато беше в „колесницата“, чакайки да се спусне. Той мислеше за себе си като за движещ се по път, по който сега всеки миг ще му бъде предложен избор, избор — мисълта сама без негова помощ се оформи в главата му — между две действителности, този свят и друг, който беше точно тук, видим, но незабележим. Той бавно се почувства силно откъснат от собственото си съзнание и разбра, че няма и най-слаба представа кой път ще избере, в кой свят ще влезе. Сега разбираше, че лекарите не бяха прави да го лекуват от шизофрения: раздвоението не беше в него, а във вселената. Когато колесницата започна спускането си към огромното подобно на прибой бучене, което беше започнало да нараства под него, той си повтори своята начална реплика — Името ми е Джебраил Фаришта и аз се върнах — и я чу, така да се каже, в стерео, защото тя също принадлежеше на двата свята с различно значение във всеки от тях; и сега светлините се стовариха върху него, той вдигна високо ръце, той се връщаше, обвит в облаци — и тълпата го беше познала, и неговите колеги артисти също; хората скачаха от местата си, всеки мъж, всяка жена и дете в залата, надигаха се към сцената, без да могат да бъдат спрени, като океан. — Първият човек, който стигна до него, имаше време да изкрещи: „Помниш ли ме, Джебраил? С шестте пръста? Маслама, сър: Джон Маслама. Запазих в тайна присъствието ви сред нас; но, да, говорех за идването на Господ, вървях пред вас, глас, викащ в пустинята, кривите ще бъдат изправени, неравнините изравнени“ — но в същия миг беше издърпан встрани и охраната около Джебраил, те са извън контрол, това е шибан бунт, ти трябва — но той нямаше да си тръгне, защото видя, че поне половината от тълпата носеше чудновата украса на главите, гумени рога, които ги правеха прилични на демони, сякаш бяха знаци за принадлежност и предизвикателство; и в същия миг, когато видя знака на врага, той почувства как вселената се разклонява и стъпи на лявата пътека.

Официалната версия на онова, което последва и която веднага беше приета от всички медии, беше, че Джебраил Фаришта е бил изтеглен нагоре от опасната зона в същата задвижвана от лебедка колесница, с която се бе спуснал и от която не бе имал време да излезе; и затова е било лесно за него да избяга от своето изолирано и ненаблюдавано място високо над меллето. Тази версия се оказа достатъчно жилава, за да оцелее въпреки „разкритията“ на „Глас“, че помощник-режисьорът, отговарящ за лебедката, не беше, повтаряме, не беше я пускал в движение след приземяването; че всъщност колесницата остана на сцената по време на безредиците на възторжените филмови почитатели; и че на сценичните работници са били платени значителни суми, за да ги убедят да участват във фабрикуването на история, която като напълно служебна беше достатъчно реалистична за вярване от купуващата вестници общественост. Обаче слухът, че всъщност Джебраил Фаришта е левитирал от сцената на Ърлс Коурт и е изчезнал безследно в собствената си пара, бързо се разпространи сред азиатското население на града и беше подхранван от множеството свидетелства за ореола, който беше видян да извира от точка точно зад главата му. Само за дни след второто изчезване на Джебраил Фаришта продавачи на модни стоки в Брикхол, Уембли и Брикстън продаваха толкова ореоли (флуоресциращите в зелено обръчи бяха най-популярни), колкото ленти за главата, на които имаше закрепени чифт гумени рога.