Салман Рушди - Сатанински строфи

— Ти наистина си подлец — започна тя, но в този миг Джебраил застана на вратата, все още твърде блед, костелив и с хлътнали очи.

— Алилуя — каза той. — Мисля си, че може би искам това. Може би трябва да се върна обратно на работа.

— Джебраил сахиб! Не мога да ви кажа колко се радвам. Една звезда е родена наново.

Били Батута беше изненада: вече не бе онази акула от хайлайфните колонки с гел в косата и пръстени по ръцете, а облечен незабележимо в блейзър с медни копчета и джинси и вместо дръзката надутост, която Али очакваше, у него имаше една почти привлекателна подчертана сдържаност. Беше си пуснал спретната козя брадичка, която му придаваше поразителна прилика с Христовия образ от туринската плащаница. Поздравявайки тримата с добре дошли (Сисодия ги беше взел с лимузината си и шофьорът Найджъл, едно конте от Санта Лучия, прекара пътуването, разказвайки на Джебраил колко много други пешеходци са били спасени благодарение на неговите светкавични рефлекси от сериозни наранявания или смърт, придружавайки тези спомени с разговори по автотелефона, в които се обсъждаха тайнствени сделки за учудващи суми), Били топло стисна ръка на Али, след това се спусна към Джебраил и го прегърна с чиста заразителна радост. Неговата другарка Мими Мамулян беше много по-малко радостна.

— Всичко е уредено — обяви тя. — Плодове, млади актриси, папараци, токшоута, слухове, леки намеци за скандал: всичко, което една световна личност изисква. Цветя, лична охрана, договори за не знам колко милиона. Чувствайте се като у дома си.

Това беше общият смисъл, помисли Али. Нейната първоначална съпротива срещу целия план беше преодоляна от личния интерес на Джебраил, което от своя страна веднага накара неговите лекари да се съгласят с това, предполагайки, че връщането му в позната среда — един вид отиване вкъщи — може да бъде от полза. А кражбата на Сисодия на сънуваните истории, които беше чул край леглото на Джебраил, можеше да се разглежда като щастливо попадение, защото щом тези истории очевидно бяха разположени в изкуствения, измислен свят на киното, щеше да бъде по-лесно за него да гледа на тях като на плод на въображението. Като последица берлинската стена между сън и действителност можеше да бъде много по-бързо съградена наново. Подтекстът беше, че си заслужава да се опита.

Нещата (бидейки неща) не се случиха съвсем по план. Али се усети, че негодува от степента, до която Сисодия, Батута и Мими влязоха в живота на Джебраил, поемайки неговия гардероб, дневното му разписание и изнасяйки го от Алиния апартамент, заявявайки, че времето, за една „постоянна връзка“ още не е назряло заради „имиджа“. След разточителството на „Риц“ на звездата бяха дадени три стаи в приличния на пещера с дизайнерски шик апартамент на Сисодия в стар жилищен блок близо до Гросвенър Скуеър, целия в арт’деко-мраморни подове и размити рисунки по стените. Пасивното приемане на тези промени от Джебраил беше най-дразнещото от всичко за Али и тя започна да разбира величината на предприетата от него стъпка, когато беше оставил зад себе си това, което явно му беше втора природа, и дойде да я преследва. Сега, когато потъваше обратно в тази вселена от въоръжени телохранители и кикотещи се домашни прислужнички с табли със закуска, щеше ли да я захвърли така драматично, както беше влязъл в живота й? Беше ли помогнала и тя да бъде проектирано едно преселване обратно, което щеше да я остави надрусана и на сухо? Джебраил надничаше от вестници, списания, телевизионни предавания под ръка с много различни жени, хилейки се глуповато. Тя мразеше това, но той не искаше да забележи.

— За какво се тревожиш? — отминаваше я той, докато се отпускаше на кожен диван с размерите на малък бус. — Това са само фотографски мотиви, бизнес, това е всичко.

Най-лошото от всичко: той стана ревнив. Когато се освободи от силните лекарства и когато неговата работа (както и нейната) им налагаха раздели, беше обхванат наново от тази неоправдана и неконтролируема подозрителност, която ускори смешната караница за Брунеловите рисунки. Когато и да се срещнеха, той я прекарваше през месомелачката, разпитвайки я за всяка минута: къде е била, кого е видяла, какво е правила, подхлъзнала ли го е? Тя усещаше, че се задушава. Неговото психическо заболяване, новите влияния в живота му и сега тези нощни мъчения трета степен: сякаш истинският й живот, този, който тя искаше, онзи, на който държеше и се бореше за него, беше погребван все по-дълбоко и по-дълбоко под тази лавина от несправедливост. А това, от което аз се нуждая, чувстваше желание тя да заплаче, кога ще мога аз да определям условията?