Салман Рушди - Сатанински строфи

— Вече не се страхувам от спането — каза й той. — Защото онова, което сега се случи в будните ми часове, е много по-лошо. — Неговият най-голям страх й напомни ужаса на Чарлс II след неговата реставрация, „че отново ще бъде пратен да странства“: „Бих дал всичко, за да зная, че повече няма да се случи“, каза й той, кротък като агне.

Живее този, който обича болката си?

— Няма да се случи — успокои го тя. — Получаваш най-добрата помощ, която съществува. Той я разпитваше за пари и след като тя се опита да отклони въпроса, настоя да вземе парите за лекарските хонорари от малкото богатство в неговия колан за пари. Духът му си оставаше потиснат.

— Няма значение какво казваш — промърмори той в отговор на нейния весел оптимизъм, — лечението действа. Джебраил изглеждайте по-спокоен, повече владеещ се; серийните сънища все още бяха тук — той все още произнасяше нощно време стихове на арабски, език, който не знаеше: тилк ал-гхараник ал’ула Ва инна шафа’ата-хунна ла-туртая, което се оказа, че значи (събудена от неговия говор насън, Али го записа фонетично и отиде с парчето хартия в джамията в Брикхол, където нейната рецитация накара косата на един молла да се изправи под тюрбана му): „Това са въодушевени жени, чието застъпничество трябва да се желае“ — но той изглеждаше способен да мисли за тези нощни шоута като за нещо отделно от него, което породи в Али и лекарите от „Мозли“ усещането, че Джебраил бавно възстановява границите между сънищата и действителността и е на път да се възстанови; докато всъщност, както се оказа, това разделяне беше същият феномен като разделянето на неговото аз на две същества, едното от които героично се опитваше да потисне, но което също така, като го определяше за отделно от неговото аз, опазвайте, хранеше и тайно правеше силно.

Колкото до Али, тя изгуби за момента бодливото погрешно усещане, че е заседнала в невярна среда, в чужд разказ, грижейки се Джебраил, инвестирайки в неговия мозък, както го определи пред себе си, борейки се да го спаси, така че да могат да започнат наново голямата вълнуваща битка на любовта им — защото те вероятно щяха да се карат през целия път до гроба, размишляваше тя с търпимост, ще станат двама стари чудаци, пляскайки се слабо с навити вестници, докато седят на вечерната веранда на техния живот, — тя се чувствайте всеки ден по-свързана с него; вкоренена, така да се каже, в неговата земя. Беше минало известно време, откакто Морис Уилсън седеше между капаците на комините, зовейки я към нейната смърт.

Мистър „Уиски“ Сисодия, това сияещо и пълно с очарование очилато коляно, стана редовен посетител — три или четири посещения седмично — по време на възстановяването на Джебраил, неизменно пристигайки с кутии, пълни с лакомства. Джебраил буквално беше постил до смърт през време на „ангелския си период“ и лекарското заключение беше, че гладуването е допринесло в немалка степен за неговите халюцинации.

— Така, сега ще го угояваме — плесна с ръце Сисодия и щом стомахът на инвалида беше готов за това, „Уиски“ започна да го отрупва с деликатеси: китайска пилешка супа със сладка царевица, бомбайски тиганици от нудли от лещено брашно с ризон от новия елегантен, но неудачно наименован „Пагал хана“, чиято „Луда храна“ (но това можеше да се преведе и като лудница) беше станала достатъчно популярна, особено сред групата на по-младите британски азиатци, за да съперничи на отдавнашното превъзходство на кафене „Шаандаар“, от което Сисодия, не желаейки да показва непристойно пристрастие, също взимаше храна — бонбони, самоса, банички с пиле — за все по-лакомия Джебраил. Той донасяше и блюда, приготвени от собствените му ръце, къри с риба, раита, 242 242 Зеленчуци, сварени в извара или кисело мляко. , сивайян 243 243 Нудли, сварени в мляко със захар, стафиди и бадеми. Бел прев.) , хир 244 244 Оризов пудинг. и раздаваше заедно с храната поименни отчети за вечери със знаменитости: как Павароти е харесал ласито 245 245 Ръста напитка от кисело мляко, която може да бъде сладка или солена. на „Уиски“ и о, бедният Джеймс Мейсън направо се поклонил на неговите пикантни скариди. Ванеса, Амитаб, Дъстин, Шридеви, Кристофър Рийв — всички бяха призовани.

— Една сусуперзвезда трятрябва да знае вкувкусовете на равравните нему.

Сам Сисодия беше нещо като легенда, научи Али от Джебраил. Най-хлъзгавият човек в бизнеса, известен със златния си език, той беше направил една поредица от „качествени“ филми с микроскопични бюджети, продължавайки да работи вече двадесет години на чисто обаяние и безспирна предприемчивост. На хората в проектите на Сисодия се плащаше с най-големи трудности, но някак си те не успяваха да имат нещо против. Веднъж беше потушил бунт на състава заради плащането естествено, откарвайки целия екип на голям пикник в един от най-баснословните дворци на махараджи в Индия, място обикновено затворено за всички, освен за високородения елит: гуаилорци, джайпурци и кашмирци. Никой никога не разбра как го уреди, но повечето членове на този екип подписаха за работа в други авантюри на Сисодия, а въпросът за плащането бе заровен под величието на подобни жестове.