Салман Рушди - Сатанински строфи

От своята майка Наима Наджмудин той чу много истории за Пророка и ако в нейните разкази се бяха промъкнали неточности, не се интересуваше какви са те. „Какъв човек! — мислеше си той. — Кой ангел не би желал да говори с него?“ Въпреки че понякога се хващаше да образува богохулствени мисли, например в мига, в който, унасяйки се в сън на своето походно легло в жилището на Мхатре, без да иска, неговата сънлива фантазия започваше да сравнява собственото му положение с това на Пророка по времето, когато, осиротял и без средства, той постига голям успех като бизнесмениджър на богатата вдовица Хатиджа и накрая се оженва за нея. Заспивайки, той се виждаше седнал на обсипана с рози платформа, усмихвайки се престорено и плахо изпод сари-палу 32 32 Свободният край на сарито, който обикновено се носи през рамо. , което скромно беше поставил на лицето си, докато новият му съпруг, Бабасахеб Мхатре, се протягаше с любов към него, за да свали тъканта и да се втренчи в чертите му в огледалото, поставено в скута му. Този сън за женитбата с Бабасахеб го събуди, накара го да почервенее от срам и оттогава той започна да се тревожи за нечистото в своята направа, което можеше да създаде такива ужасяващи представи.

Обаче през повечето време неговата вяра беше слаба работа, част от него, която не изискваше някакво по-специално внимание от всяка друга. Когато Бабасахеб Мхатре го взе в дома си, това беше потвърждение за младия човек, че не е сам на света, че нещо се грижи за него, така че не беше напълно изненадан, когато сутринта на двадесет и първия му рожден ден Бабасахеб го повика в синия офис и го изхвърли, без дори да се съгласи да изслуша една молба.

— Изхвърлен си — подчерта Мхатре, сияейки. — Уволнен, разчистихме си сметките. Свободен си.

— Но, чичо.

— Затваряй си устата.

След това Бабасахеб направи най-големия подарък в живота на сирака, съобщавайки му, че за него е уредена среща в студията на легендарния филмов магнат мистър Д. У. Рама; едно прослушване.

— Това е само за външен вид — каза Бабасахеб. — Рама ми е добър приятел и ние го обсъдихме. Една малка роля за начало, след това зависи от теб. А сега се махни от очите ми и престани да правиш такава покорна физиономия, не е подходящо.

— Но, чичо.

— Момче като теб изглежда твърде добре, за да носи през целия си живот тифини на главата си. Сега тръгвай, стани хомосексуален филмов актьор. Уволних те преди пет минути.

— Но, чичо.

— Аз казах. Благодари на щастливата си звезда.

Превърна се в Джебраил Фаришта, но в продължение на четири години не стана звезда, чиракувайки в поредица малки просташки комични роли. Той оставаше спокоен, не-забързан, сякаш можеше да вижда бъдещето, и очевидната липса на амбиция у него го направи нещо като аутсайдер в тази най-самолюбива от индустриите. За него мислеха, че е глупав, арогантен или и двете. И през четирите пустинни години той не успя да целуне и една жена по устата.

На екрана той играеше глупака, идиота, който обича красавицата и не може да разбере, че тя няма да се омъжи за него и след хиляда години, смешния чичо, бедния роднина, селския идиот, слугата, неспособния мошеник, нито една от тях типа роля, който се причислява към любовните сцени. Жените го ритаха, удряха, закачаха, смееха му се, но на целулоида никога не го гледаха, не пееха за него и не танцуваха около него с кинематографска любов в очите си. Извън екрана той живееше сам в две празни стаи близо до студията и се опитваше да си представи как изглеждат жените без дрехи. За да откъсне съзнанието си от тази тема на любов и желание, учеше, превръщайки се във всеяден самоук, поглъщайки метафоричните митове на Гърция и Рим, аватарите на Юпитер, момчето, което се превръща в цвете, жената-паяк, Цирцея, всичко; и теософията на Ани Безант 33 33 Ани Безант (1836–1901) — английска теософка. , и обединените теории на гравитацията и електромагнетизма, и произшествието със Сатанинските строфи в началото на кариерата на Пророка, и политиката на харема на Мохамед след триумфалното му завръщане в Мека; и сюрреализма на вестниците, в които пеперуди можеха да влетят в устите на млади момичета, искайки да бъдат изядени, и деца биваха раждани без лица, и млади момчета мечтаеха в невероятни подробности за ранни прераждания, например в златна крепост, пълна със скъпоценни камъни. Той сам се пълнеше с Бог знае какво, но в малките часове на безсънните си нощи не можеше да отрече, че е пълен с нещо, което никога не е било използвано, че не знае как да започне да го използва, и това нещо е любовта. В сънищата си беше измъчван от жени, непоносимо сладки и красиви, така че предпочиташе да стои буден и да се насили да репетира някаква част от общите си познания, за да изличи трагичното чувство да бъдеш надарен с по-голяма от обичайната способност за любов, без нито един човек на земята, на който да я предложиш.