Салман Рушди - Сатанински строфи

Това беше смъртта на Бога. Или на нещо твърде подобно на него; защото това свръхголямо лице, провесено над своите поклонници в изкуствената кинонощ, показвано като лице на божествено Създание, не съществуваше ли поне частично между смъртното и божественото? Мнозина щяха да се съгласят с твърдението, че Джебраил е прекарал по-голямата част от неповторимата си кариера, превъплъщавайки се с абсолютна убеденост в безбройните божества в популярните на субконтинента жанрови филми, известни като „теологически“. Част от магията на неговата личност беше в това, че успяваше да прекоси религиозните граници, без да обижда. Танцуваше синьокож като Кришна с флейта в ръка сред прелестните гопи 22 22 В инд. митология любовниците на Кришна, пастирки. и техните тежковимести крави; с обърнати нагоре длани ведро медитираше (като Гаутама) върху човешките страдания под рахитичното студийно дърво бодхи 23 23 Смокиновото дърво, под което Сидхарта Гаутама, историческият Буда, постига просветление. . В онези редки случаи, когато се спускаше от небето, той никога не отиваше твърде далеч, играейки например едновременно Великия Могол и неговия прославено лукав министър в класическия „Акбар и Бирбал“ 24 24 Акбар Великолепни, владетел на Индия през XVI в., и неговият военачалник, министър и поет. . Повече от десетилетие и половина той представляваше за стотици милиони вярващи в тази страна, в която до днес човешката популация надвишава божествената с по-малко от три към едно, най-приемливото и веднага разпознаваемо лице на Върховното. За мнозина от неговите почитатели границите, отделящи артиста от неговите роли, отдавна бяха престанали да съществуват.

За почитателите, да, е и? А какво да кажем за Джебраил?

Това лице. В реалния живот смалено до истинските си размери, поставено сред обикновени смъртни, то стоеше разбулено и странно незвездно. Тези бавно провесващи се клепачи понякога му придаваха изтощен вид. Съществуваше и нещо грубо около носа му, устата беше твърде месеста, за да е силна, меката част на ушите беше като хлебен плод. Най-нечестивото лице, най-чувственото. В което по-късно беше възможно да бъдат открити следите от скорошното му почти смъртоносно заболяване. Но въпреки нечестивостта и омаломощението, това беше лице, сложно примесено със святост, съвършенство, милосърдие: все божествени работи. Това е всичко без оглед на вкусовете. Във всеки случай ще се съгласите, че за подобен актьор (може би за всеки актьор, дори и за Чамча, но може би най-вече за него) да има муха в главата си за аватара 25 25 Аватара — спускане, инкарнация. , подобно на преобразявалия се не веднъж Вишну, в никакъв случай не беше много изненадващо. Прераждането: това също е божествена работа.

Или, но тогава отново… не винаги. Има и мирски прераждания. Джебраил Фаришта беше роден като Исмаил Наджмудин в Пуна, британска Пуна, по време на изтощителния край на Британската империя, много преди Пуна на Раджниш 26 26 Град в Махараштра, дом и комуна на Бхагаван Шри Раджниш, по-късно наречен Ошо. и т. н. (Пуна, Вадодара, Мумбай; днес дори и градовете могат да приемат псевдоними.) Исмаил от детството си бе запленен от саможертвата на Ибрахим 27 27 Свещеният Коран, 37:103. и от Наджмудин, звезда на вярата; той се отказа от доста известно име, когато прие ангелското.

След това, когато самолетът „Бостан“ се оказа в хватката на въздушните пирати и пасажерите, страхувайки се за своето бъдеще, се връщаха в миналото си, Джебраил довери на Саладин Чамча, че изборът му на псевдоним е бил неговият начин да окаже почит към паметта на мъртвата си майка, „моето маменце, Спуно, защото кой друг освен нея започна цялата тази ангелска работа, бях нейният личен ангел, наричаше ме фаришта, защото явно бях твърде сладък, да го вземат дяволите, вярваш или не, бях добър колкото проклетото злато.“

Пуна не можа да го задържи; още в ранно детство беше отведен в града на кучките, първото му преселване; баща му си намери работа сред вдъхновителите на бъдещите товарни вело-рикши, носачите на обеди или бомбайските дабавала. И Исмаил, фариштата, на тринадесет пое по стъпките на баща си.

Джебраил, пленник на борда на А 1–420, потъна в прости-ми рапсодии, фиксирайки Чамча с блестящото си око, обяснявайки тайните на системата от кодове на бързоходците, черна свастика, червен кръг, жълта черта, точка, прекарвайки пред вътрешния си поглед цялата смяна от дома до писалището в канцеларията, тази невероятна система, чрез която две хиляди дабавала доставяха всеки ден повече от сто хиляди съдини с храна и в някой лош ден, Спуно, може би петнадесет попадаха на погрешно място, ние бяхме неграмотни, повечето от нас, но знаците бяха нашият таен език.