Стивън Рънсиман - История на Първото българско царство

През 514 г. бунтовникът Виталиан наел прабългари в бунта си срещу император Анастасий. 9 9 Malalas (p. 402) нарича Виталиановите съюзници πλήθος Οΰννων χαΐ Βουλγάρων; Теофан (с. 247) използува същите думи; Георги Амартол (II, с 141) добавя Γότθων. През 535 г. те навлезли в Мизия; през 538 г. многочислени прабългарски орди, предвождани от двама владетели, нахлули на Балканите и успели да победят и пленят няколко византийски военноначалници, сред които и един покръстен хун на име Акум. 10 10 Малом (с. 437) ги нарича „хуни“. Теофан (с. 338) ги нарича „българи“, прибавяйки думите και δρούγγου, които и до днес не са намерили задоволително обяснение. Анастасий (II, с. 141) в превода си на Теофан приема „Droggo“ за име на прабългарски владетел, съвладетел на Vulgär. На следващата година Мундо отново се появил на сцената. Сега той управлявал Сирмиум и тъй като старият му покровител Теодорих бил мъртъв, той потърсил покровителството на император Юстиниан. Мундо се оказал полезен васал — той разгромил прабългарските нашественици така успешно, че никакви други хуни не посмели да преминат Дунава. 11 11 Theophanes , pp. 339—40. И така, за известно време за прабългарите не се чувало нищо.

Всъщност прабългарите, за които се споменаваше досега, били племе с не особено голямо значение — скитаща и прехеранваща се с грабежи издънка на по-велики народи, останали на Изток. Към тях насочват вниманието ни историците от времето на Юстианин — епоха, когато за известно време в света е царил малко повече ред.

Според Прокопий някога в областта на изток от Азовско море и на север от Кавказ живеел народ от хуни или кимерийци. Техният владетел имал двама сина — Кутургур и Утургур. След смъртта му те си разделили народа и Кутургур тръгнал да завладява нови земи. Той успял, за сметка на готите тетраксити от Таманския полуостров, кримските готи и други племена, живеещи по северните брегове на Черно море. Племето му превърнало тази област в своя база, от която извършвало и по-далечни набези. Но Утургур останал в старата си родина. 12 12 Procopius . De Bello Gothico, IV, 5, pp. 475 ff. Той ги нарича кутургури и утургури или утигури. Менандър и Агатий ги наричат кутригури и утигури. Единствено Теофан споменава за котраги. Вероятно тези владетели-епоними са били родени от склонния към опростяване ум на Прокопий. Но едно е сигурно — че през VI в. са съществували две близко родствени хунски племена от българския клон на хуните , живеещи от двете страни на Азовско море — кутригурите на запад и утигурите на изток — и дипломатите в Константинопол се видели принудени да им обръщат внимание.

По онова време в степите живеели няколко хунски племена, които имали взаимоотношения с Империята: сабирите, чиято владетелка, войнствената вдовица Боа, поискала съюз с императора 13 13 Joannes Malalas , pp. 430—1. Theophanes , p. Теофан я нарича Боарекс. Смята се, че съюзът със савирите се е оказал полезен срещу персите. , ултизурите и вуругундите, близки родственици на кутригурите и утигурите, които Агатий споменава, само за да разкаже за гибелта им 14 14 Agathias , p. 365. Говорейки за кутригурите, утигурите, ултизурите и вуругундите, Агатий казва: „ΰτοι δε άπαντες κοινή μεν Σκύθαι και Οΰννοι έπωνομάζοντο“. ; сарагурите, урогите и оногурите, жертва на разрастващото се сабирско могъщество 15 15 Prisais . Fragmenta, p. 341. . Но, може би само с изключение на сабирите, единствено кутригурите и утигурите изглежда са притежавали значителна мощ и стройна организация.

През 528 г. владетелят на кримските хуни, наречен Грод, (Теофан променя за благозвучие името му на Гордас, а Йоан Антиохийски — на още по-мелодичното Гордиан) дошъл в Константинопол, за да бъде приет в лоното на християнската църква. Неговите кримски хуни вероятно са били кимерийците, за които говори Прокопий — т. е. кутригурите, заселили се в кримските територии на готите, които били християни. Несъмнено Грод е имал значителна власт; императорът вече го бил викал да помогне на иберите срещу персите. Но имперските дипломати прекалено избързали — това ранно покръстване се провалило. Когато Грод се завърнал в земите си, решен да унищожи сребърните и златни идоли на своя народ, поданиците му се разбунтували и го убили, след което издигнали на негово място брат му Мугел. Мугел предпочел да остане езичник. 16 16 Joannes Malalas . pp. 431—2; Theophanes . ad ann. 6020, pp. 269—70; John of Ephesus . Historie Ecclesiae, p. 475; Procopius . De Bello Persico. .

Междувременно мощта на кутригурите растяла. Готите тетраксити, разгромени от кутригуите, все още съществували под покровителството на утигурите. Те били ревностни християни и през 548 г. изпратили пратеник в Константинопол под предлог, че искат нов епископ, а всъщност желаели да известят за тревожните събития в степите. Предупреждението им било основателно: през 551 г. 12 хиляди кутригури, начело с вожда си Хиниалон, подстрекавали от гепидите, нахлули на Балканите и ги опустошили. Спомняйки си за сведенията, дадени му от готите тетраксити, император Юстиниан спешно изпратил дипломатическа мисия с дарове при утигурския хан Сандилх, за да го склони да нападне кутригурите в гръб. Сандилх на драго сърце удовлетворил молбата му и дори се престарал. Но Юстиниан, с цялото двуличие, присъщо на византийската дипломация, съобщил на кутригурите, че земите им са нападнати, дал им пари да се оттеглят и дори предложил да ги подслони във владенията си, ако при завръщането им се окажело, че са останали без дом. Разтревожените кутригури се оттеглили и скоро след това 2000 от тях, начело със своя вожд Синион, който навремето бил служил при Велизарий, се върнали в пределите на Империята и се заселили в Тракия. Сандилх, раздразнен от двойнствената политика на императора, му изпратил протестно послание — устно, по специални пратеници, тъй като хуните не умеели да пишат. Но Юстиниан не обърнал внимание на оплакванията им и просто продължил да изпраща на утигурите сумата, с което ежегодно ги подпомагал. 17 17 Procopius , Op. cit., IV, 18—19, p. 550 ff; Menander Protector , p. 3. Прокопий нарича утигурския хан Сандил, а Менандър и Агатий (вж. следв. бел.) — Сандилх. Готите тетраксити изпратили 2000 души на помощ на утигурите.