Робърт Ранкин - Нострадамус ми изяде хамстера

— Господин Фъджпакър и съдружниците му са тук, господин Нелус. Да ги поканя ли горе?

— Да, Дорис, ако обичаш — и господин Нелус се отпусна в креслото си и се усмихна мило. Пред него на масата имаше купчина договори. Права, хонорари, прожекции, сериали, видеоигри, маркетингови сделки за целия свят.

Лампичката на асансьора в дъното на заседателната зала примигна в червено и в мраморната стена се отвориха хромирани врати.

Пред него застана древен старец, облечен с дълъг черен шлифер, прикрепян от двамата си съдружници — мършав, изпит мъж в черно с хлътнали бузи и красива руса жена със златна рокля и прилепнал, закопчан догоре жакет, също черен.

— Господин Фъджпакър! Заповядайте, сър, влезте! — господин Нелус стана от стола си и се запъти да поздрави гостите.

Той стисна сбръчканата ръка на господин Фъджпакър с две ръце, потупа типа в черно по рамото и върна усмивката от двайсет и четири карата на прекрасната блондинка.

— Боби Бой, Джули — кимна им господин Нелус. — Заповядайте. Седнете. Искате ли нещо за пиене? Чай, кафе, нещо по-силничко? Може би шампанско?

— Шампанско — съгласи се Боби Бой.

— Да — каза Джули.

Господин Фъджпакър кимна.

Господин Нелус натисна копчето на интеркома и поръча шампанско.

— Как пристигнахте? — попита той. — Моите хора прибраха ли всичко? Някакви проблеми?

— Никакви проблеми — господин Фъджпакър се отпусна на един стол.

Боби Бой докуцука до масата, измъкна изпод нея стол и се намърда отгоре му. Като остави Джули да стърчи права.

Господин Нелус се приближи и й предложи стол.

— Благодаря. В тази стая има поне един джентълмен.

Господин Фъджпакър изсумтя. Боби Бой не каза нищо.

— Боби Бой — обърна се към него господин Нелус, — виждам, че още куцаш. Малко прекали с тая каскада на купона по случай края на снимките в Хангар 18.

Боби Бой изсумтя — бяха минали само две седмици от прожекцията и откакто го бяха простреляли в капачката на коляното.

— Биваше си я каскадата — продължи господин Нелус. — Пък и купонът си го биваше. Наистина знаете как се прави купон, господин Ф. С престрелка наужким и онзи тип, предрешен като Хитлер. И с тая летяща чиния, която просто изчезна насред паркинга. В този занаят съм от близо четирийсет години и никога досега не съм виждал нищо подобно.

— Радвам се, че ви е било забавно — рече господин Фъджпакър.

Една врата се отвори и шампанското пристигна.

— Само го остави, Дорис — каза господин Нелус. — Аз ще налея.

След като вратата отново се затвори, господин Нелус наля шампанско и раздаде чашите.

— Не сте довели другото момче — учуди се той. — Продуцента ви, Ръсел. Къде е той, защо го няма?

— Ръсел вече не работи с нас — отвърна господин Фъджпакър. — Според мен надали ще го видим някога.

— Язък. Това момче май ми харесваше. Макар че единственият път, когато го видях, беше, докато размахваше бутафорния пистолет. Лудичък ми изглеждаше.

— Не може ли просто да поговорим за филма? — намеси се Боби Бой. — И за парите?

— Естествено, че можем. Естествено. Нали затова сме се събрали в края на краищата. Договорите са готови и ще ви харесат, обещавам ви.

— Колко? — попита Боби Бой.

— За какво?

— Като първоначална сума за мен като звездата на филма.

— Мислех си за двайсет и пет милиона — отвърна господин Нелус. Ъгълчетата на подлите устенца на Боби Бой се вдигнаха чак до средата на бузите му.

— Добре ми прозвуча.

— Но това са трошици от цялостния план. А сега, преди да започнем подписването, искам да разбера всичко ли сте донесли? Всичко, което ви помолих да донесете?

Господин Фъджпакър кимна немощно.

— Всичко. Не бих го направил, но при вашата репутация и положение…

Господин Нелус се усмихна повторно.

— Но, разбира се, знам си колко струвам и вие също. Аз съм властта зад филмите. Трябваше да изберете мен — знаете си.

Господин Фъджпакър кимна отново.

— Значи сте донесли всичко? Негативите, пробните снимки, отпадналите кадри, видеозаписите и апаратурата за киберзвездите? Че само това ще ни донесе повече милиони, отколкото… майната му, отколкото делови обяди съм изял, за Бога — господин Нелус се засмя. Но се засмя само той.

— Точно така. Точно така. Днес е много вълнуващ ден за мен. Ако ви кажа, че съм очаквал с нетърпение този ден през всичките дълги години на кариерата ми, никак не бих преувеличил. Без майтап, казвам ви.

— Хайде да подписваме договорите — подкани го господин Фъджпакър. — Искам да сляза във вашата лаборатория и лично да надзиравам копирането на негативите. Абсолютно важно е това да стане под собственото ми ръководство.