Робърт Ранкин - Най-страхотното шоу в космоса

— Стига войни — каза Реймънд, — нека да живеем в мир. За трайния мир! — той вдигна чашата си. — За мира!

— По-добре вдигни тост за смъртта. Скоро сред вас ще има много, много мъртъвци — чу се глас свише.

Реймънд не беше обърнал особено внимание на силната миризма на риба, която се усещаше в големия салон. Вероятно се канеха да им поднесат рибена чорба.

Очите на всички се насочиха нагоре.

От големия свод на тавана висеше Абдула, летящата морска звезда от Уран.

— Добре, че ви спипах накуп — каза той. — Мога да ви грабна всичките наведнъж.

Отблъскващата средна част на тялото му ужасно се изду и от нея излезе нещо невидимо, но много здраво. Прозрачният купол обгърна всички долу.

— А сега — каза той — ще изтегля въздуха и ще пукнете до един.

— Не! Не! Не! — се чу на различни езици.

Последваха отчаяни удари по невидимата стена, а също и писъци.

— Кажете: сбогом, Абдула. — Летящата морска звезда пое дълбоко въздух.

И изсмука целия кислород от прозрачния купол.

— Сбогом. — Реймънд се хвана за гърлото.

Държавните глави се строполиха на пода, закашляха се и се запревиваха. Професорът се хвана за гърдите. Лицата на циркаджиите посивяха, те разтвориха безпомощно уста, запрепъваха се и се строполиха на земята.

— Не! — Реймънд се бореше за глътка въздух, но не беше останал никакъв въздух, който да може да глътне.

Край на всичко.

Колко ужасно несправедливо!

— Кажете „сбогом“, де — захили се Абдула.

— Сбогом, Абдула. — Какъв чуден глас. Губещият съзнание Реймънд едва го чу, а когато погледна нагоре, видя как на физиономията на Абдула се изписва ужас.

Една голяма риба-меч преряза летящата морска звезда през средата И и изкара вътрешностите, разпръсквайки навсякъде тъмна пихтиеста течност. След това прозрачният купол изчезна и въздухът нахлу отвсякъде. Абдула се строполи на голяма купчина върху подредената за банкета маса.

— Зефир? — усмихна се немощно Реймънд и изгуби съзнание.

Винаги и във всичко може да се намерят един-два пропуска. Дори три. А понякога и четири. Това си е традиция или някакъв отколешен обичай. Или нещо подобно.

Понякога хората казват: „Ами какво стана с това?“ или пък: „Какво си случи с онзи?“, или: „Този пасаж тук изобщо никъде не беше обяснен“.

Трудно е да се повярва, но има и такива хора.

Те може да попитат например какво стана със сивчовците.

Ами…

— Свърших мунициите — каза сивчовец номер едно.

— Аз също — обади се сивчовец номер две.

— Имам само за един изстрел — обади се сивчовец номер три. — Главата на Саймън ми е точно на прицел.

— Тогава, застреляй го тоя педал и да си вървим.

Пръстът на сивчовец номер три докосна спусъка. Но в този миг една голяма здрава ръка го хвана за рамото.

— На твое място не бих го правил, дрисльо смрадлив.

Гласът беше груб, мощен и ехтящ. И много злобен.

Чували сме го някъде и преди. Ах, да.

— Остави оръжието — каза Черният Джек Ментарджията.

— Виж сега какво…

— Не ми обяснявай. — Черният Джек вдигна ръка, а огромният му питбул заплашително изръмжа. — Чух ви да казвате, че ще идвате насам. Дойдох да ви предам едно съобщение.

— Така ли? — Сивчовец номер три погледна нагоре към огромния мъж с огромното куче.

— Съобщението е от вашия шеф. Секретарката му се обади, за да съобщи, че той няма да се появи на работа, защото е обявен почивен ден заради рождения ден на краля. Но тя каза, че няма повече нужда от вашите услуги. Уволнени сте.

Черният Джек извади изпод палтото си пушка с рязана цев.

— Дръж! — викна той на кучето.

А какво стана с Великия херцог? — може да попита някой.

Ами…

— Люш-люш-люш — каза Великият херцог на своята сладурана. — Е, може и да загубихме битката, но остават още няколко часа от рождения ми ден. Така че нека се позабавляваме, красавице, а след това ще ни поднесат разкошна вечеря. Ще има пудели, жабешки бутчета и бог знае какво още. Какъв е този адски шум?

Вратата на спалнята се отвори с трясък и раболепният велможа се срути на земята. След него се втурна цяла навалица животни. Включително и жаби. Предвождаше ги един слон.

— Няма време за много приказки — каза Мойсей, — защото краят на света се отложи и след минута ще трябва да млъкна. Но ти — слонът обви хобота си около крака на Великия херцог, — ти ще умреш, Джек.

— Името ми не е Джек. Казвам се Бинки. Пусни ме. Мойсей смъкна Бинки от леглото и го изхвърли от прозореца.