Николай Райнов - Тримата магьосници и умният момък (Индийска приказка)

— Не е вол, а ми се струва, че е лъв — забелязал обущарят. — Не ви трябва да го възкресявате.

— Ба — рекъл единият факир. — Защо пък да не се опитаме? Аз се наемам да наредя костите и да ги сглобя.

Другият фокусник добавил:

— Аз ще кажа две магьосни думи и по костите ще се яви месо, кожа и кръв.

А третият казал:

— Добре. За мене оставихте най-мъчното. Аз ще духна в устата на вола и ще му вдъхна душа.

— Правете каквото искате — рекъл обущарят, — но най-напред ме пуснете да се отдалеча по тая пътека, която води вън от гората. Аз ще се обаждам от време на време. Когато престанете да чувате гласа ми, вършете своите чудеса. Сега сбогом. Още веднъж ви казвам: оставете тия опасни опити! Онова, което се готвите да съживявате, е лъв, а не вол.

— Добре де, щом те е толкова страх, върви си, па ни почакай накрай гората!

Когато обущарят се отдалечил дотолкова, че не се чувал вече гласът му, тримата факири пристъпили към работа. Единият наредил и сглобил костите на животното, другият казал някакви думи и около костите се натрупало месо, по жилите потекла кръв, а най-отгоре се явила кожа, която се покрила с косми.

Да, обущарят бил наистина прав: животното, което лежало на земята пред тримата чудотворци, било лъв. И то доста едър лъв.

— Е, ще ли му вдъхнеш душа? — запитали двамата факири другаря си. — Не те ли е страх, че може да ни разкъса?

— Никак не се боя — отвърнал той. — Щом му дам душа, веднага ще му я отнема.

И той духнал в устата на лъва.

Едва чудотворецът изрекъл магьосните думи, лъвът скочил и се разревал толкова страшно, че и тримата факири изгубили и ума, и дума.

Първият, когото разкъсал лъвът, бил оня, който му вдъхнал душа. Ала и другите двама не се спасили.

Обущарят чул от края на гората страшния лъвски рев и разбрал всичко. Дълго чакал той своите другари, но напразно.

Като рекъл „Бог да ги прости“, той се върнал в онова царство, дето били отишли най-напред, и станал придворен обущар на царя.

© Николай Райнов

Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010

Издание:

Николай Райнов. Източни приказки

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Издателство „Захарий Стоянов“, 2005

ISBN 954-739-645-5

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15795]

Последна редакция: 2010-04-03 18:30:00