Николай Райнов - Нала и Дамаянти (Индийска приказка)

Живееше в Индия цар, на име Нала. Син на силния Виразен — владетел на нишадското царство, Нала бе мъдър и такъв хубавец, че в цял свят нямаше друг цар като него и едва ли би могло да има. Смирен почитател на мъдрите учители, проникнат с тайния смисъл на старите книги, чужд на нечисти помисли, загадка за момите, страх за враговете, надежда на другарите си, изкусен и смел пълководец, чуден стрелец, а най-много прочут с изкуството да язди коне — такъв бе Нала. Но той имаше една голяма страст: обичаше да играе на зарове.

В това време над широката видарбинска земя владееше Бима, добродушен цар; той дълго време нямаше деца и пред боговете даде голямо обещание, за да го наградят с родителско щастие; тогава те му подариха трима синове и една дъщеря. Дамас, Дантас и Даманас бяха имената на тримата братя, а сестра им се казваше Дамаянти.

Децата бяха пъргави и смели. Като звезда на хубостта сияеше Дамаянти. Бърза мълва разгласи по земята нейната прелест. В бащиния си дом, обкръжена от пъстрия венец на много дружки, Дамаянти блестеше между тях като роза сред разкошни зелени листа, светеше като светкавица между облаци. Никъде подобна хубост не се бе виждала. Но не по-малко хубав бе Нала. Всеки час Дамаянти чуваше за великия цар на нишадската земя и всеки час Нала чуваше за звездата на хубостта. Скоро между тях поникна цветето на обичта.

Един път Нала, мъчен от безименна сърдечна болка, се разхождаше замислен в царската градина; внезапно той видя във въздуха лебеди; с разпуснати златопери крила, те хвърчеха на ято и с шум се спуснаха в градината. С бързата си ръка Нала хвана един от тях за златното крило. Но лебедът му каза с човешки глас: „Пусни ме, царю, и аз за отплата ще кажа на Дамаянти такива думи, че да мисли само за Нала.“ Като чу това, Нала бързо пусна златния лебед. Цялото ято хвръкна право към Видарба и там се спусна в царската градина, дето се разхождаше Дамаянти.

Като видя чудните птици, Дамаянти почна с дружките си да тича подир тях, а лебедите подхвръкваха от място на място и се пръснаха по градината; подир тях се пръснаха и дружките на Дамаянти. Дамаянти остана сама с един лебед; птицата се изправи и продума с човешки глас: „Дамаянти, в нишадското царство живее Нала: няма между хората такъв хубавец. Ако ти станеш негова жена, напълно би била щастлива: каква рожба би се родила от неговата мощ и твоята хубост! Един за друг са ви изпратили боговете на земята. Повярвай, кротконравна, чиста девойко! Ние сме виждали много страни, населени с хора, и дори в страната на великаните сме прониквали, но досега цар като Нала още не сме виждали; ти си бисер между момите, а Нала е безценен камък между мъжете. Ако се ожените, ще бъдете най-щастливите съпрузи.“

Като чу това, Дамаянти се изчерви, побледня и в отговор прошепна: „Кажи същото и на Нала.“

Бързо хвръкна лебедът и отлетя в нишадското царство, дето разказа всичко на Нала.

Дамаянти, когато останеше сама, постоянно мислеше за Нала и тежко въздишаше. Тя нито можеше да спи, нито да намери покой; нито ядеше, нито пиеше и от ден на ден се топеше.

Дружките й скоро забелязаха, че с тяхната княгиня се е случило нещо. Тъжният слух достигна и до Бима. Той разбра, че милата му Дамаянти е изгубила спокойствието си.

— Както се вижда, моя Дамаянти, дошло ти е време за женитба — й каза веднъж той.

И реши Бима да даде пир, та да дойдат отвсякъде младоженци за избор. Той изпрати скороходци по всички индийски царства да поканят царете във Видарба на празник. Щом поканата стигне до царе и князе, всички веднага се приготвиха за път: от изток и запад бръз и шумен поток наводни пътищата; екна земята от смътния и глух шум на слонове, колесници и коне; дигна се гъст облак от прах чак до небето. С богати накити и множество слуги, със светли оръжия и пъстри брони надойдоха гостите към Видарба, дето Бима ги посрещаше тържествено.

В това време бе тръгнал по света старият пустинник Нарада, главатар и светило на всички пустинници. Негов спътник бе блаженият Парвата. Веднъж двамата стигнаха до областта, цъфтяща като градина, дето царува могъщият бог Индра.

Двамата чужденци влязоха в откритото преддверие на двореца, дето радостно ги поздрави Индра. Като им се поклони и отдаде приличната почит, той разпита гостите за тяхното здраве и за целия свят. Нарада се поклони и отговори: — И ние сме здрави, и човеците, и зверовете добруват; във всяко цвете и всяка тревичка има живот и радост.