Николай Райнов - Нала и Дамаянти (Индийска приказка)

— Но как можеш да предпочетеш пред безсмъртните богове обречения на смърт? — запита Нала видарбинската княгиня. — Който отива против волята на безсмъртните, отива към смърт. Те ще те искат, Дамаянти. На безсмъртните богове ли ще откажеш? Не прави това, послушай своя приятел!

С трепетно сърце и горчиви сълзи, които затъмниха сиянието на светлите й очи, Дамаянти отговори:

— Всесилни са вечните богове: аз ги почитам и им се покланям с вяра, но мой избраник си ти.

Нала въздъхна и рече:

— Не забравяй, Дамаянти, че аз стоя пред тебе като посланик: да наруша ли свещеното доверие? Да прося ли сега за себе си това, което строго ми заповядва длъжността да прося за другите? Настъпва часът и аз без страх ще се застъпя за правото си. Сама размисли!

Дамаянти тихо пошепна:

— О, друже. Ние с тебе сме съгласни в мислите си: избери правия път, за да не падне върху ти сянка от укор. Ела, о, украшение на смъртните, ела заедно с боговете на тържествения избор. Там, в присъствието на силните вселенски владетели, аз тебе ще избера, благородни царю, тогава и ти ще останеш прав и чист пред боговете.

След това Нала се върна при боговете. Като го видяха, владетелите на вселената го попитаха с любопитство:

— Какво има? Какъв отговор носиш от видарбинската княгиня?

Нала им каза:

— Като ваш посланик и по ваша воля аз се промъкнах в жилището на царската дъщеря незабелязан от никого. С княгинята намерих много дружки; те се уплашиха и наскачаха, а когато съобщих за вашата воля, Дамаянти, в затъмнение на разсъдъка си, избра за жених самия мене. Ето какво ми отговори княгинята: „Нека дойдат боговете заедно с тебе на тържествения избор! Там, в присъствието на силните вселенски владетели, аз тебе ще избера, благородни царю: тогава и ти ще останеш прав и чист пред боговете.“ Светата ви воля е вече изпълнена, вечни богове. И сега ви моля да ме освободите от длъжността на посланик.

Сутринта цар Бима повика всичките си гости на избор. Царе и князе се събраха в широкия дворец. Техните погледи пламтяха от обич; те преминаха под златните сводове на високите врати като лъвове. С пресни уханни венци и с драгоценни обици насядаха те на меки възглавници. Наредили се бяха един до друг като гъста лъвова грива; а пълният чертог приличаше на зинала тигрова уста, пълна със зъби.

Имаше на какво да се любува човек: бедра като медни стълпове; силни мишци и рамена като могъщи дъбове; гъвкави пръсти на ръцете като петоглави змии; горди шии, подобни на светлите гранитни зъбери по планинските върхове; блясък на разкошни коси, на високи вежди и на огнени очи.

Най-после влезе и Дамаянти. Само с погледа си тя ги смути и в мрежата на любовта заплете техните очи и сърца. Дълго време тя гледа наоколо, но този, който бе в мислите и сърцето й, тя не виждаше. Изведнъж забеляза пет еднакви образа, които ту се приближаваха, ту се отдалечаваха от нея, всеки й се представяше за Нала, когато тя се обръщаше към него. Мислите й се размътиха.

„Какво да правя? — си помисли тя, — как да различа Нала от боговете?“

Напразно погледът й търсеше знаковете на божествата.

„Нито един няма признаците, за които ни разказват древните предания“ — си помисли Дамаянти.

След дълги размишления най-после ето какво реши: „Аз ще се обърна към боговете, те няма да отхвърлят молитвата ми.“ И със смирена вяра тя скръсти ръце на гърди и каза:

— Богове безсмъртни, покажете ми избрания от мене, желания на сърцето ми. Ако с мисли и дела съм пазила правдата, ако ви се моля с топла вяра, ако вие сами сте ми избрали вече избрания от мене за мъж, ако съм се заклела да любя и клетвите трябва да бъдат пазени, то покажете ми го и открийте ми божествените си знаци, за да ви почета.

Като чуха сърдечната молба на Дамаянти, като видяха нейната чистота и любов, нейната справедливост, кроткото й сърце и светлия й ум, боговете не се забавиха да покажат знаците си. Тогава Дамаянти в миг ги позна по далековидния им спокоен поглед и чисти лица, по недостъпните за прах бели одежди и чудната лекост на бързите движения, с които те се носеха от място на място, без да опират о земята. До тях стоеше с помрачен поглед замисленият Нала, с повехнал вече венец, с прашно и потно лице. Дамаянти тутакси го повика из средата на безсмъртните богове и обяви своя избор по приетия обичай: допря се смирена до крайчеца на дрехата му, а на главата му тури пресен уханен венец.

Изборът свърши. Отвсякъде се чуха тържествени викове. Всичките царе и князе, светите мъже и боговете одобриха избора и извикаха: „Слава на щастливеца Нала!“ А той, препълнен с блаженство, с тупкащо сърце, но с твърд глас, каза на своята невеста, която свенливо се зачерви, разтрепера и наведе очи: — Като можа да предпочетеш един смъртен мъж пред безсмъртните богове, то слушай, Дамаянти, пред хората и боговете аз те наричам своя жена; отсега нататък ще те храня, почитам и пазя и във всичко ще ти остана верен с думи и дела, като разделям всичко с тебе — радост и скръб, богатство и бедност.