Николай Райнов - Хвърчащият ковчег (Персийска приказка)

Другите везири, за да угодят на царя и на великия везир, потвърдили това.

Само един, най-младият, не се съгласил.

— Не — рекъл той — Умен човек не може да допуска такива глупости. Нашият велик пророк има на небето за свои съпруги най-хубавите хурии. Защо му е да слиза на земята да се жени за смъртни моми? Аз бих посъветвал негово величество да не слуша подобни смешни приказки, а да разследва работата. Ние ще успеем да пипнем оня дързък и безочлив човек, който се подиграва и с нашия цар, па и с великия пророк, като мами княгинята, че уж бил Мохамед.

Цар Бахаман послушал тоя съвет — не за друго, а понеже се боял да не би да го сметнат за глупак.

Той изпратил везирите в Газна, като им поръчал да дойдат пак на другия ден.

За да знае как да разследва работата, отишъл при царкинята и почнал да я разпитва отново.

— Като идваше тук, пророкът ядеше ли с тебе?

— Не, татко. Аз няколко пъти съм му предлагала да вечеря с мене, но той не е желал да вземе ни ястие, ни питие. Не се и допира до храна. Никога не съм го видяла ни да хапне, ни да пийне нещо.

— Я ми разкажи още веднъж как ти се е явявал, какво сте приказвали и правили и как изглежда тоя пророк.

Ширин разказала на баща си всичко, без да скрие и най-дребните подробности.

— Все от прозореца ли влиза той?

— Да, татко, все оттам.

Когато се мръкнало, Бахаман заповядал да запалят свещи и да ги сложат на мраморната маса. Той седнал на една софа, извадил си сабята и зачакал. Разбира се, неговото намерение било, щом се покаже непознатият, да го прониже със сабята. Но оня все не идвал. Царят чакал и мърморел от нетърпение.

А Сюлейман не идвал, защото тая нощ излязла буря. Той се колебаел дали да отиде в двореца, или не. Най-сетне решил — каквото ще да става — да отиде.

Както чакал до прозореца, царят чул страшен гръм. Светкавици прорязали небето. Блясъкът им бил толкова силен, че Бахаман щял да ослепее. Целият дворец се разтърсил. Царят се разтреперал.

Ширин казала тихо, със страхопочитание:

— Татко, великият пророк иде.

И наистина, тъкмо рекла това, през прозореца влетял в стаята момъкът, облечен в дрехи от златна сърма. Светкавиците го осветявали, та изглеждал лъчезарен. И цялото небе светело, сякаш се е разтворило, за да излезе оттам пророкът.

Суеверният Бахаман се уплашил.

Той хвърлил сабята си, паднал пред нозете на момъка, целунал му дрехата и рекъл със слаб глас:

— О, велики пророче, с какво съм заслужил високата чест да ти стана тъст?

— О, честити царю — отвърнал Сюлейман, — от всички мюсюлмански царе ти си най-привързан към мене, затова си ми и най-мил. На плочата на съдбата бе писано дъщеря ти да бъде съблазнена от неизвестен човек. Но аз помолих Аллаха да не ти навлича на главата тоя позор. Той се съгласи. „Добре, Мохамеде — рече, — но писаното все ще трябва да се изпълни някак; най-добре ще бъде, ако ти се съгласиш да вземеш княгиня Ширин за жена.“

Царят паднал втори път при нозете на мнимия Мохамед, за да му благодари. Сюлейман го вдигнал и го уверил, че ще го закриля винаги и ще му помага. Като си поговорили малко, царят се прибрал в друга стая да спи, а младите останали сами.

Тая нощ Сюлейман бил на тръни. Той не стоял дълго в двореца. Страх го било да не би някак царят да открие измамата. Затова си отишъл по-рано от друг път, макар че царкинята го спирала.

Когато на заранта царедворците дошли в двореца, Бахаман им казал, че оня, който се е оженил за дъщеря му е наистина пророкът.

— Аз имам доказателства за това — рекъл той с увереност. — Пророкът се яви от небето с гръмотевици и светкавици. Очевидно, беше малко нещо ядосан, че не му вярваме. Той е хубав и млад като ангел. Гласът му е сладък като на славей. Той ми обеща своята закрила.

Тогава всички се нахвърляли с най-остри думи върху оня млад царедворец, който изказал по-рано съмнението си. Почнали да го наричат неверник, безбожник и богохулец. Онзи не казал нищо, но в душата си запазил увереността, че всички тия царедворци — заедно с царя — са измамени.

Ала същия ден станало нещо, което усилило вярата на везирите, че Мохамед е наистина зет на Бахаман.

Когато царедворците начело с царя се връщали към Газна, дигнала се страшна буря. Светкавици почнали да порят небето. Ужасни гръмотевици разтърсвали земята. Везирите се изплашили. Конете им, заслепени и заглушени от гърма и светкавиците, почнали да скачат. Само конят на Бахаман се спрял и застанал спокойно. Най-луд бил конят на неверника царедворец. Подплашен от мълниите, той търтил на бяг. Напразно господарят му се опитвал да го спре. Пощръклялото животно го хвърлило и той си счупил единия крак.