Васил Райков: Операция „Нептун“

— Жив ли е? — извика академик Камбуров, щом пилотът на „акулата“ влезе в каютата на капитана.

— Закъсняхме! — каза виновно морякът. — Когато торпедото го всмукна в търбуха си, той вече е бил мъртъв…

Камбуров сякаш се смали.

— Дано да е „другият“ — въздъхна академик Христозов, първият заместник-директор на института, който стоеше прав край масата и чупеше нервно пръсти. — Иначе…

— С еднаква вероятност може да е истинският Стилян — каза замислено Камбуров и се обърна към капитана: — Карайте към подводната къща!

След няколко секунди подводницата се наклони и с плавен завой се отправи към малкия остров…

Когато проучваше къде се намира подводната къща, Руси Лазаров не събуди ничие подозрение; той и Ванда успяха необезпокоявани да се доберат до подводната къща. Но никой не можеше да предвиди, че след като напразно търсиха младата жена из целия град, от Психоневрологичния институт ще се обадят на академик Камбуров и ще му разкажат всичко. Още преди да беше довършил разговора си с лекаря, директорът вече натискаше с все сила звънеца на секретарката си.

— Академик Христозов веднага при мен! — изрева той на слисаната жена. — Незабавно!

Малко по-късно двамата тичаха към асансьора. Двамата, които единствени знаеха, че действително съществува втори Стилян Кънев!…

Още когато замисляха експеримента, двамата ръководители на Института за океанографски изследвания знаеха, че в подводната къща ще отиде не истинският Стилян, а негов двойник, изработен в Държавната лаборатория за роботи двойници от типа „хомо сапиенс-2“. На истинския Стилян не можеше да бъде казано предварително, защото нали неговият двойник трябваше да действува като напълно нормален човек! А съзнанието на двойника се копира от съзнанието на човека, затова тази част от истината трябваше да липсва оттам. Истинският Стилян Кънев трябваше да бъде приспан тайно и вкаран в биохибернатора, където да прекара една принудителна, но напълно безвредна за здравето му триседмична почивка, докато неговият изкуствен двойник се труди в подводната къща със съзнанието, че той си е напълно нормален човек…

Какво се беше случило, та двамата Стиляновци бяха на свобода? Това се питаха двамата учени, докато асансьорът ги отнасяше към най-горния етаж на сградата. Когато машината спря, те излетяха като снаряди от кабината и затичаха по безлюдния коридор. Камбуров така блъсна вратата на лабораторията, че за малко щеше да пръсне черепа на доктор Урумов, който тъкмо се канеше да излезе. Впрочем Урумов — млад и способен учен, постъпил неотдавна в института — беше последният човек, посветен в тайната.

— Вие защо не изпълнявате нарежданията ми? — изрева грозно Камбуров.

Урумов започна да пелтечи от смущение и уплаха:

— Но аз… моля ви се… но вие…

— Защо не сте приспали Стилян Кънев? — продължаваше да крещи Камбуров.

Лицето на младия човек започна да възвръща цвета си.

— Грешите! — прекъсна го плахо той. — Приспал съм го.

Двамата академици си размениха светкавичен поглед. От трън, та на глог; сега пък щеше да се появи трети Стилян Кънев!…

— И къде е? — попита уплашено академик Христозов.

— Там!

Урумов посочи към вътрешното помещение, през отворената врата на което проблясваше матовата светлина на биохибернатора.

Без никакви обяснения двамата го избутаха безцеремонно от пътя си и залепиха лица на стъкления похлупак, под който сладко спеше един възрастен мъж в бяла престилка. В същия миг Христозов изруга — мъжът в хибернатора беше лаборантът на Стилян, бай Никодим; нещастен самотник, който упорито отказваше да излезе в пенсия.

Една досадна грешка беше провалила целил хитро скроен план. И едно неподчинение. Защото в уречения час Камбуров нареди по телефона на Стилян Кънев да отиде лично до биохибернатора, за да вземе оттам някакви си уж много важни проби за експеримента. Как може да предположи, че няма да му се подчини? А Стилян — навярно зает преди отпътуването — беше изпратил своя лаборант. Без да подозира нищо и точно според указанията, доктор Урумов, конто не познаваше още добре новите си колеги, беше приспал бай Никодим и той сега си спеше кротко пред очите им. Докато истинският Стилян…

— Положението е повече от критично — беше заявил по-късно Камбуров, когато хеликоптерът на института прекосяваше небето над Балканския полуостров. — Не можем по нищо да различим кой е истинският Стилян Кънев и кой е двойникът, за да го предадем за унищожение. По всички показатели те са идентични. В биохимичен смисъл на думата двойникът е човек точно толкова, колкото е всеки от нас. Затова изискват така строго да се спазват клаузите на договора; за да няма и нищожна вероятност от грешка. А ние!…