Робърт Шекли - Пиявицата

— Проблемът е военен — грубо го прекъсна О’Донъл. — Мен не ме интересува какво е това нещо… Аз искам само да знам как да го унищожа. По-добре да ми разрешат да използвам бомбата.

Майкълс бе мислил много по този въпрос. Невъзможно беше да се каже със сигурност, но съдейки по скоростта на абсорбцията на маса и енергия от страна на пиявицата и като се имат предвид размерите и възможностите й за нарастване, една атомна бомба би могла да я претовари при положение, че се използва достатъчно скоро.

Той предполагаше, че в рамките на три дни това би могло да стане. Пиявицата нарастваше в геометрична прогресия. И би могла да покрие Съединените щати до няколко месеца.

— Вече цяла седмица искам разрешение да използвам атомна, бомба — мърмореше генералът. — И ще го получа, но не и преди тези глупаци да приключат с проклетото си дърдорене. — Той престана да се разхожда и се обърна към Майкълс. — Ще унищожа пиявицата. Ще я смачкам, пък ако ще това да е последното нещо в живота ми. Сега вече не става въпрос за национална сигурност. Става дума за личната ми гордост.

„Ето такова поведение прави хората генерали“ — помисли си Майкълс. Само че не това беше пътят за решаването на проблема. За О’Донъл беше нормално да вижда в пиявицата враг. Дори и името „пиявица“ бе фактор, който някак си я „хуманизираше“. О’Донъл я приемаше като физическо препятствие. Като че ли пиявицата бе обикновен еквивалент на голяма армия.

Но пиявицата не беше нещо „човешко“. Вероятно не беше дори от тази планета. И против нея трябваше да се борят с нестандартни средства.

— Ето ги умниците, идат — каза генералът.

От близката палатка се появиха група изморени мъже, водени от Алинсън — правителствения специалист по биология.

— Е, измислихте ли нещо? — попита генералът.

— Момент, господине, ще ви дам един пример — каза Алинсън и го погледна със зачервените си очи.

— Намерихте ли някакъв научен начин да я убием?

— О, това не беше толкова трудно — намеси се Мориарти, атомният физик. — Затворете я в абсолютен вакуум. Това ще свърши работа. Или я изхвърлете от Земята чрез антигравитация.

— Но ако не може по тези начини — каза Алинсън, — ние ви предлагаме да използвате атомните си бомби, при това бързо.

— Това мнението на цялата група ли е? — попита с блеснал поглед О’Донъл.

— Да.

Генералът бързо се отдалечи. Майкълс се присъедини към учените.

— Трябваше да ни извика още в началото — сърдито каза Алинсън. — Сега нямаме време да предложим нищо с изключение на силата.

— Стигнахте ли до някакви заключения по отношение естеството на пиявицата? — попита Майкълс.

— Съвсем общи — отговори Мориарти. — И те почти съвпадат с вашите. Вероятно пиявицата е с извънземен произход. Сигурно преди да кацне на Земята, тя е съществувала във вид на спора. — Той млъкна и запали лулата си. — Имаме голям късмет, че не е паднала в океана. Тогава щеше да изяде Земята, преди да успеем даже да разберем и да започнем да я търсим.

Те се поразходиха мълчаливо известно време.

— Както вие бяхте споменали, тя е идеален конвертор. Превръща масата в енергия и енергията в маса. — Мориарти се усмихна. — Естествено, това всъщност е невъзможно и аз имам изследвания, които го потвърждават.

— Ще отида да пийна нещо — каза Алинсън. — Идва ли някой с мен?

— Това е добра идея — подкрепи го Майкълс. — Чудя се колко ли време ще му трябва на О’Донъл, за да получи разрешение да използва бомбата.

— Доколкото познавам политиците — отговори Мориарти, — твърде много.

Откритията на правителствените учени бяха проверени от други правителствени учени. Това отне няколко дни. После официален Вашингтон поиска да знае няма ли алтернатива пред взривяването на атомна бомба в сърцето на щата Ню Йорк. Мина известно време, докато ги убедят в необходимостта. След това трябваше да бъдат евакуирани хората, което също отне време.

Чак тогава бяха изготвени заповедите и пет атомни бомби бяха изкарани от укритията. Бе определена ракета и бяха издадени съответните заповеди. Командването бе поверено на генерал О’Донъл. Това отне още един ден.

Накрая тежката ракета полетя над Ню Йорк. От въздуха сивочерното петно можеше да бъде открито лесно. То се простираше като разтворена рана между езерото Плесид и Елизабеттаун, покривайки Кийн и долината Кийн и приближаващо към покрайнините на Джей.

Първата бомба бе пусната.

След получаването на първата вкусна храна трябваше да чака дълго. Най-високата радиация бе последвана от по-слабата енергия на нощта много пъти, а през това време пиявицата ядеше почвата под себе си, поглъщаше въздуха наоколо и растеше. После…