Робърт Шекли - Резерват

— Капитане, не сме завършили изследванията си…

— Молете се да останете живи! — каза Килпейпър, когато всички влязоха вътре. — Още ли не схващате? Затворете люка! Всичко да се уплътни!

— Имате предвид въртящата се колона? — Симънс тъкмо се канеше да възрази, но налетя в коридора на Морисън, сблъскаха се и едва не падна. — Сигурно някоя високоразвита цивилизация…

— Тази колона представлява ключ, поставен в недрата на планетата. — Килпейпър говореше и тичаше към командната кабина. — Ключ, с който я навиват. Така е построена тя — като детска играчка. Животни, реки, вятър — просто им се е развила пружината.

Бързо зададе на автопилота нужната орбита.

— Затегнете коланите! И мислете. Място, където по клоните висят вкусни плодове. Където няма нито един микроб. Където не можеш да се спънеш в камък. Където е пълно с удивителни, забавни, ласкави зверчета. Където всичко е създадено за радост и развлечения… Детска площадка!

Учените се ококориха срещу него.

— Тази колона е ключът за навиване на планетата. С пристигането си ние раздвижихме животните, вследствие на което пружината се е развила. А сега някой отново я навива.

Отвън на тревата се виждаха тристаметрови сенки.

— Дръжте се! — предупреди Килпейпър и натисна стартовия бутон. — За разлика от живите играчки, нямам намерение да се запознавам с децата, които си играят с тях. А с техните родители изобщо не държа да се срещам.

© 1953 Робърт Шекли

© 1993 Иван Мадански, превод от английски

Robert Sheckley

Restricted Area, 1953

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1435]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38