Робърт Шекли - Резерват

— Това е живот! — извика Флин и потупа коня по шията. — До лагера, Морини! Вторият черпи!

— Давай! — съгласи се помощник-капитанът.

Но колкото и да пришпорваха конете, те изобщо не се трогваха и вървяха с най-безметежна походка.

Килпейпър седеше на моравата до кораба и наблюдаваше работата на Иреймик. Лингвистът беше търпелив човек. Сестрите му винаги се удивляваха на невероятното му търпение. Колегите му превъзнасяха това негово достойнство. Когато беше преподавател, студентите също го ценяха. Но сега му трябваше целият запас от издръжливост, насъбран за шестнадесет години.

— Добре, я да пробваме още веднъж — каза Иреймик с най-спокоен тон. Запрелиства „Разговорник за общуване с другопланетни форми на живот от втора степен на развитие“. Самият той го беше съставил. Намери нужната страница и показа чертежа.

Животното до него приличаше на някаква невероятна кръстоска между пор и панда. С едното око погледна чертежа, но другото си остана нелепо втренчено в лингвиста.

— Планета — каза Иреймик и посочи с пръст. — Планета.

Приближи се Симънс.

— Извинете, капитане, бих искал да поставя тук рентгена.

— Няма проблеми.

Килпейпър се премести и освободи място за биолога и оборудването му.

— Планета — повтаряше Иреймик.

— Елам весел холам крам — весело избърбори животното.

Явно имат и език. Произнасят звуци, които сигурно означават нещо. Оставаше само да намерят начин да ги разберат. Дали са овладели елементарните отвлечени понятия? Иреймик остави настрана разговорника и посочи туземеца.

— Животно — каза той и погледна с надежда.

— Дръж го да не мърда — помоли Симънс и насочи рентгена към животното. — Така е добре. Само още няколко снимки.

— Животно — повтори Иреймик.

— Ифул бифул бокс — каза туземецът. — Хофул тофул локс, рамадан, самдуран, ифул бифул бокс.

„Търпение, необходимо е само търпение — каза си лингвистът. — Дръж се уверено. Бодро. Не падай духом“.

Той взе друг справочник. Беше за „първа степен на развитие“. Намери нужната страница и остави книгата. Усмихна се и вдигна показалец.

— Едно.

Животното се наведе и подуши показалеца.

Иреймик с усмивка прибави и средния пръст.

— Две.

Вдигна и безименния.

— Три.

— Углекс — неочаквано заяви животното.

Това „едно“ ли значеше?

— Едно — пак каза Иреймик и сви два от пръстите си.

— Вересеревеф — с добродушна усмивка отговори животното.

Нима това е още една дума за „едно“?

— Едно — отново каза Иреймик.

— Севеф хевеф улуд крам, араган, билиган, хомус драм — запя местният жител.

След това за миг погледна към разлистения от вятъра разговорник и отново се съсредоточи върху лингвиста. Иреймик със завидно хладнокръвие сподави порива си да го удуши незабавно.

Когато Морини и Флин се завърнаха, капитанът учуден изслуша доклада им. После взе заснетия материал и внимателно и задълбочено изучи всеки кадър.

Метална колона. Кръгла, гладка, явно с изкуствен произход. От народ, способен да издигне подобно нещо, могат да се очакват неприятности. Големи неприятности.

Кой ли е забол тук тази колона? Във всеки случай не и глупавите зверчета, обикалящи около кораба.

— Та, казвате, върхът й е скрит в облаците? — попита Килпейпър.

— Да, сър — отговори Морини. — Тая дяволска колона е висока сигурно километър и половина.

— Връщайте се там! — разпореди се капитанът. — Вземете радар и апаратура за инфрачервени снимки. Трябва да фотографирате върха на колоната. Искам да знам точната й височина и какво има горе. Действайте! И по-бързо.

Флин и Морини потеглиха незабавно.

Килпейпър прегледа още веднъж лентата. Обзет от прокрадващи се съмнения, той влезе в лабораторията. Абсолютно безсмислена планета — това бе най-тревожното. Но горчивият опит на Килпейпър говореше, че в цялата Вселена има някаква закономерност. Ако не я откриеш навреме — толкова по-зле за тебе.

Бактериологът Морисън беше нисък, унил човек. В този момент изглеждаше като придатък към микроскопа.

— Откри ли нещо? — запита Килпейпър.

Морисън вдигна глава, присви очи и замига.

— Да. Открих, че няма нищо — отговори той. — Пълно отсъствие на каквото и да било.

— Тоест?

— Изследвах образци от цветята, от почвата, от водата. Данните не са окончателни, но ще ви трябва смелост, за да научите резултатите.

— Не ми липсва. Какви са?

— На тази планета няма никакви бактерии.

— Ами? — успя да каже капитанът. Новината не беше потресаваща за него. Но лицето и тонът на бактериолога бяха такива, сякаш планетата е просто едно летящо парче зелено сирене.