Робърт Шекли - Гладиаторите на Есмералда

Фаворитът тази година бе Оскар Сабо. Той се състезаваше срещу Мануел Ечевериа, наричан още „Манос“, испански баск от Билбао. Тренировките на Ечевериа бяха пазени в тайна. Никой не знаеше какво е подготвил.

Още в началото на битката стана ясно, че хващанията на Манос не са така чисти като тези на Оскар и баскът не пази съвсем добре равновесие. Сякаш предишната нощ се е веселил твърде до късно, както всъщност си беше.

Тромавият унгарец надуши предимството си и започна да се промъква напред и да притиска противника си с бърза серия от хвърляния, които се гмурваха и пърхаха лудо като пияно ято скорци. Манос отстъпи, като се навеждаше и извиваше, докато смъртоносните фризбита пикираха срещу него, отбиваше ги с облечените си в ръкавици юмруци и се опитваше да пази равновесие.

Изглеждаше, като че ли е настъпил краят на пияницата баск. Но привържениците на спорта, които бяха виждали Маноло да играе в Европа, ръчкаха по-неосведомените си съседи в ребрата и повтаряха: „Виж това!“

И, разбира се, точно когато изглеждаше, че суетящият се баск е свършен, Манос внезапно направи двойна стъпка встрани, бръкна в торбата си, извади две фризбита и ги хвърли едновременно. Да, проклетият стар баск хвърляше и с двете ръце и добре владееше тънкостите на фризби-атаката с две ръце.

Святкащите убийствени чинии долетяха при Сабо от различни посоки и ъгли, изхвърлени с невероятна скорост и въртене, и пристигнаха почти толкова едновременно, колкото въобще е възможно. В безизходицата си плешивият унгарец падна по гръб и почна да рита хвърчащите фризбита, които налитаха към него като черни мухи през юни, с отчаяните мухобойки на стоманените си подметки.

Дори в това положение Сабо успя да изпълни хвърлянето „боло“, което му бе спечелило наградата миналата година. Фризбито разсече с писък въздуха, изви в посока на трибуните, направи завой и полетя към Манос под остър ъгъл.

Баскът бе достоен за предизвикателството. Той контрира с хвърляне с лява ръка и фризбито му се сблъска с това на противника му във въздуха, от тях се разхвърчаха искри и двете фризбита паднаха, без да причинят вреда в претъпканите трибуни.

Тогава Манос се завъртя три пъти като дискохвъргач и изпрати две фризбита едновременно.

Уредите с форма на чиния се издигнаха високо във въздуха и се насочиха към Сабо от различни посоки подобно на неуправляеми локомотиви.

Сабо успя да хване едното, но другото му отсече ръката под лакътя.

Без да обръща внимание на раната, Сабо се опита да се нагласи за едно последно хвърляне. Но преди да запрати фризбито, друг двоен залп от фризбита го връхлетя от противоположни посоки.

Едното за малко не го улучи. Другото разряза главата на унгареца над веждите.

С микрофон хванаха последното му предсмъртно хриптене и го усилиха за ликуващите тълпи.

И тогава настъпи времето за Голямото разплащане.

И последните останки от касапницата на Мотокосачите бяха почистени.

— А сега, дами и господа — обяви Гордън Филакис, — състезанието, очаквано от всички нас, при приключването на което официално започва Сатурналията. Да, приятели, време е за Голямото разплащане! Знам, че сте се чудили каква форма ще приеме тази година. Ето защо да не губим повече време. Хайде, момчета, поставяйте ги.

На арената излязоха мъже в бели гащеризони, които влачеха широка платформа на колела, опасана с въжета подобно на боксов ринг, само че по-голям. При вида й от публиката се изтръгна въздишка на разочарование.

— Чакайте малко — каза Филакис на тълпата. — Не е това, което си мислите. Сигурно смятате, че ще има обикновено състезание между гладиатори като миналата година, нали? Грешите! Тази година внесохме малка промяна и се надяваме да ви бъде много забавно. Но първо нека ви представя щастливите финалисти. Излезте тук, момчета.

Харолд и Лувейн се появиха през различни врати, посрещнати от бурни ръкопляскания. И двамата бяха облечени в черни трика.

С тях излязоха четирима помощници, които носеха голяма дървена кутия.

— Ето ги, хора — каза Филакис, — нашите двама играчи в Голямото разплащане, единият — местно момче, Лувейн Доубри, и противникът му — пришълец по нашите красиви брегове, Харолд Ердман. Само един от тях ще излезе от този ринг жив и той ще стане нашият нов Крал на Сатурналията. Как сте, момчета? Лувейн, какво изпитваш сега, когато си участник в Голямото разплащане? Чувам, че отдавна се стремиш към тази чест.