Робърт Шекли - Гладиаторите на Есмералда

— Продължавай с мисли в този дух и ще си съкратиш следобеда — предупреди го Олбъни.

— Нямам намерение да го оставя да ме убие — каза Харолд.

В друга самостоятелна съблекалня в друга част на сектора за артисти също със звезда на вратата седеше Лувейн заедно с Търсача си Сузър. В съблекалнята имаше още един мъж — Джордж Сакс, специалния треньор, когото Лувейн бе наел за събитието.

Сакс беше дебел и глупав, имаше просташки обноски и тялото му миришеше неприятно. Но над всичките тези дефекти превес вземаше едно достойнство. Зетят на Сакс Хостилиус Вайра беше Главен оръжейник на Ловните игри. Това означаваше, че Вайра щеше да бъде един от първите, които ще научат какви оръжия и специална екипировка ще са нужни за тазгодишното Голямо разплащане. А тъй като Вайра обичаше семейството си и му беше жал за сестра му Петрила, Сакс можеше да измъкне информация от зет си какъв вид битка е била избрана.

— Но къде е информацията? — попита Лувейн и „н“-то неприятно завибрира в носа му.

— Не знам защо се бави — отвърна Сакс. — Вайра никога не се е бавил толкова. Трябваше да ми се обади още преди половин час.

— По-добре да го стори скоро — каза Лувейн. — Иначе всичките тези боклуци ще се окажат безполезни. — Той посочи двете платнени торби, които довлякоха заедно със Сузър в арената покрай подкупени пазачи. — Скоро ще трябва да тръгвам. Тия дребни хитринки ще бъдат излишни, ако не знам с какво ще трябва да се преборя.

— Всичко ще бъде наред, шефе — каза Сакс, а дебелите му устни мърдаха по такъв противен начин, че сякаш омърсяваха произнесените от него думи и ги правеха негодни отново да бъдат употребени.

В този момент телефонът иззвъня.

— С нас е — обяви Гордън Филакис — Мел Прот, бивш трикратен шампион в състезанието с Мотокоси. Радваме се, че си с нас тази вечер, Мел.

— И аз също, Гордън — отвърна Прот. Той беше мускулест мъж със силно прилепнали руси къдрици. Също като Филакис беше облякъл зелен блейзър със знака на Ловния свят, изрисуван отдясно на гърдите му.

— Виждам, че бариерите вече са поставени на място за играта с Пешеходците. За тези от вас, които не са гледали шоуто преди, само ще кажа, че онази конструкция, дето я изграждат там долу, е известна под името „лабиринта“. Той е съвсем прост, а широчината на проходите е такава, че през тях може да мине спортна кола. Завоите са остри, но са укрепени, така че шофьорите да могат да ги вземат на висока скорост. Защо не ни разкажеш малко повече за това състезание, Мел?

— Ами всичко е съвсем просто — подхвана Прот. — Там долу, в лабиринта, имаме Пешеходец и Шофьор. Шофьорът разполага с колата си, а Пешеходецът — с ръчни гранати. Те влизат един по един в лабиринта. Само един от тях излиза от него — пеша или с кола.

— Пешеходецът има пет ръчни гранати, нали така, Мел?

— Да, Гордън. Обикновено носи по една във всяка ръка, а останалите закача на колана си. Имало е случаи, когато някои Пешеходци са носели допълнителна граната в зъбите си, но експертите считат, че това забавя движенията.

— За тези от вас, които наблюдават състезанието за първи път — каза Гордън Филакис, — искам да отбележа, че в стените на лабиринта тук-таме има дупки, през които човек може да се промъкне. Това е важно, когато Шофьорът препуска право срещу теб.

— Трябва също да споменем — добави Мел Прот, — че гранатите избухват със закъснение от секунда — секунда и половина. Но с натиск на палеца времето може да бъде намалено до половин секунда.

— Но това налага човек да бъде свръхточен, нали, Мел?

— Така е — каза Прот. — Трябва да хвърлиш гранатата, когато колата почти е връхлетяла отгоре ти, а после да се промушиш през дупката, преди взривът да те е помел. Необходима е много точна преценка, уверявам те.

— В момента колата и Шофьорът тръгват из лабиринта — съобщи Филакис. — Колата блести като сребро на слънцето. Тя е „Порше“, модел 1600 нормален, един от най-старите модели, предпочитан за прегазване на пешеходци в лабиринт. Пешеходецът и Шофьорът вече са в лабиринта и стрелят един срещу друг с 22-калиброви пистолети, предоставени им за допълнително забавление. Шофьорът изскача иззад един завой, Пешеходецът се вмъква през дупката, сега отново излиза зад Шофьора точно когато той трябва да забави, за да завие. Ръката на Пешеходеца е назад, той е готов да хвърли гранатата. Но какво е това…

— Шофьорът го очакваше — обясни Мел Прот. — Подготовка и предугаждане на намеренията, ето какво е необходимо в подобно състезание. Шофьорът бързо дава на задна скорост. Пешеходецът хвърля първата си граната, но тя отива твърде високо и експлодира във въздуха. Сега той се мята и се опитва да се измъкне, втурва се да търси дупка, прекатурва се през нея. Но мисля, че получи мимолетен удар от страничната броня на колата.