Робърт Шекли - Гладиаторите на Есмералда

А ако на човек случайно не му се намираха достатъчно пари за луксозна почивка в електронната банкова сметка, Ловният свят имаше целогодишно карнавално селище на намалени цени, което се намираше на Брега на Деланси, в южния край на острова. Оттам всяка година започваше прославената Сатурналия, неповторимият есмералдски вариант на Карнавала или Марди Гра.

Последната съставка от сместа беше Ловът, тази особена институция, в която хората рискуваха живота си в противоборство с другия при минимум правила. Ловът беше вид контролирано беззаконие, пиршество на тъмните емоции. Нещата, които законно можеше да извършиш в Ловния свят, бяха точно тези, от които светът се бе опитвал да се отърве, откак се помни. Безуспешно.

Макар че на много други места се живееше доста зле, Ловният свят я караше много добре. Отвсякъде се стичаха хора, за да наблюдават упадъка на нравите му и чудото на положителния му разплащателен баланс. Убийството винаги е било добър бизнес. Ловният свят търгуваше също и с наркотици и секс, затваряйки по този начин кръга на инвестициите си в нещата, които са мили на хората.

Останалият свят в по-голямата си част изпитваше недоверие към промяната и се дърпаше настрани от нея. Модата почти бе изчезнала. В изкуствата цареше по-скоро интерпретаторският, отколкото новаторският дух. Във външния вид и поведението на хората се проявяваха тенденции към уеднаквяване. Настъпило бе времето на конформизма. Науките бяха в упадък. Медицината се бе променила от времето на фаустовските й дни през двадесетия век. Лекарите вече не се опитваха да поддържат отделния човешки живот до безкрай. Целта сега бе да се помогне за оцеляването на колкото може по-голяма част от намаляващото, нападнато от болести население.

В теоретичната физика не бе се появявала значима космическа теория в продължение на стотици години, а в последните трийсет не бе открита нито една нова елементарна частица. Науката бе в застой поради липса на средства, а светът като цяло нямаше нищо против. Хората считаха, че е добре науката да позабави темпото си за известно време. Всички знаеха, че тя с опасно нещо. Именно науката в края на краищата бе извадила атомната бомба и всички други неприятности от кутията на Пандора на умните мозъци. Може би бе дошло време да се наложи мораториум над бляскавите идеи, време да бъдат спрени опитите да се подобрят нещата или дори да се научават нови неща. Време бе да си държат главите наведени.

Настоящият пасивен период в световните дела настъпи в резултат на ядрената война между Бразилия и ЮАР през 2019. Кой можеше да предвиди, че един спор за правата за риболов в Южния Атлантически океан ще доведе до война, в която пряко или непряко ще бъдат убити около 12 милиона души на два континента и която почти ще въвлече целия свят в самоунищожение? Сегашната ера на застой датираше от преустановяването на бойните действия между Южноамериканската федерация, ефектната, но краткотрайна рожба на мисълта на идеолога Карлос Естебан де Сенц, и Голямата южноафриканска република на чернокожия управник Чарлз Грац.

Рибената война, както тя бе наречена, приключи на 2 юни 2021 с внезапната и засега необяснима смърт на Сенц. Смъртта на диктатора, часове след края на втората размяна на ядрени удари между двете нации, предизвика объркване в съвета, управляващ Южна Америка. Отдавна планираната експедиция по басейна на Замбези трябваше да бъде отложена в очакване появата на нов ръководител на страната. Това предостави на южноафриканците великолепни възможности.

Но се случи неочакваното. Въпреки временното излизане на противниковите сили извън строя и възможността да затвърди предимството си Чарлз Грац, ръководител на ЮАР, изуми всички. Вместо да се възползва от ситуацията, той едностранно прекрати бойните действия и се отказа от всякакви претенции към спорните права за риболов.

Цитирано бе неговото изказване: „Да се опитваме да търсим предимство в подобна ситуация би било лудост. Защо да унищожаваме света заради една паница с риба? Ако никоя от страните не е готова да отстъпи от ръба, освен ако не е безспорно победена, войната ще бъде безкрайна и вечна. От името на моите избиратели зулуси и на нашите бели, черни, цветнокожи и азиатски малцинства заявявам, че след като толкова държат на нея, ние ще оставим на южноамериканците рибата.“

Южноамериканците под ръководството на новоизбрания генерал Реторио Торес обявиха, че спорът за рибата е бил по-скоро въпрос на принципи, а не на риба, а гордостта е принцип, по-висш от самия принцип. За да не отстъпи по благоразумие на южноафриканеца, той предложи да оставят ООН да реши спора.